Какво показват някои най-общи наблюдения на развитието и изявите в дизайна на облекло у нас през последните дванадесет месеца? Може ли да се говори за определени тенденции, симптоми и синдроми в модното творчество и в модния бизнес в нашата страна? От една страна, в чисто културен и по-точно - естетически аспект, по-голямата част от водещите имена в българската мода се преориентираха към прилагането на по-практични и даже спортни кройки, силуети и визии в своите колекции, поставяйки още по-голям акцент на допълващите компоненти - грим, прически, боди арт, музикални и сценични ефекти, мултимедия и др. Отчасти това е неизбежно ехо от навлизането на небрежния стил в световната мода и засиленото влияние на новите генерации дизайнери върху непоклатимия до преди няколко години статут на висшата, пък защо не - и на френската мода. Отчасти - всичко това е в резултат на още по-големите възможности, които предлагат новите технологии, виртуалната и компютърната култура, новите медии и благородната инвазия на младежките ценности.

От друга страна, самото организиране на изявите по модните подиуми сякаш отбелязва тенденция към по-голяма логичност, подреденост и координираност. Отчитайки, че все пак тази тенденция е твърде плаха, не може да не се отбележи, че редом с традиционните сезонни салони на Форум Българска мода, се открояват и други групови изяви като "Прет-а-порте Визаж", ревютата на Търговския център ЦУМ или както още е известен - българския "Хародс", а също и на "Моден салон" / визиращ конкретно абитуриентското облекло /, "Моден спектър", "Моден букет", както и все още търсещата своята същинска морска и лятна ниша "Модна фиеста". Нерядко обаче тези колективни изяви са конкурирани както по качество на постановката и присъствието на ВИП-гости, така и по перфектност на показания дизайн от самостоятелните ревюта на Евгения Живкова за "Жени стил", Жана Жекова за "Лаваца", Мария Мичева за "Неделя", Албена Александрова за "Рошавата гарга", Мария Недкова, Милка Александрова - Бучи за "Рока", Нели Колева, Фани Пападопулу, Дарина Манченко, Йорданка Чернаева, Дора Момекова, Виргиния Здравкова, модните къщи "Галинел", "Ирида" и др.

От трета страна, като определено негативна тенденция се очертава продължителният колапс, в който вече няколко години е българският моден експеримент. С изключение на две-три изяви, сред които шоуто на Мира Бъчварова "Дух и тяло" - идея Силви Алексиев / прието доста противоречиво в медиите заради самоцелните разголвания / (1) и ревюто на Мариела Гемишева "Моден пожар" / също предлагащо в изобилие телесна голота, но прието като цяло положително в общественото пространство /, други запомнящи се авангардни и експериментални изяви почти не бяха констатирани. Сред причините могат да се посочат кризата, в която се намира световният моден експеримент в момента, както и традиционната слабост на авангардно настроените ни дизайнери да не експериментират в сферата на платовете и технологиите, а да търсят по-скоро и по-самоцелно скандалното, необичайното, шумното. Негативен фактор за модните експерименти са и липсата на средства, на достатъчно спонсори и фондове за поощряване на неординерното и иновативното в новия моден дизайн.

Как се развиваше през последната година българската лека промишленост и по-специално модният бизнес, включително производството и износът на текстил и облекло? И какво говори фактът, че нашият търговски баланс в търговията с текстил и текстилни продукти през последните години е положителен? Макар и непряко свързана с модния дизайн, българската икономика и по-специално секторът "текстил и облекло" са показателни за сериозния потенциал на нашата страна в това отношение. Какво сочат статистическите данни и икономическите анализи? Промишленото производството през 2002 година се е увеличило спрямо това през 2001 година, както следва - производство на текстил и изделия от текстил - 109,7 %, а производство на облекло - в т.ч. и кожено облекло - 113, 0 %. Това кара специалистите и експертите да стигат до извода за "положителна динамика на произвоството на отрасъла, спрямо другите сектори на икономиката" (2).

Йордан Василев - председател на Асоциацията на дружествата от леката промишленост в специален доклад до Европейската организация по тестил и облекло / чието седалище е в Брюксел /, изтъква колко респектиращ е приносът на българската индустрия за тестил и облекло в родната икономика напоследък, особено като се имат предвид показателите за дела в износа и заетостта на работната ръка. "В производството на сектора "тестил и облекло" през 2002 г. са заети 155 934 души, което е с 14% повече от предходната година и представлява най-голям дял / 29%/ от заетите в преработващата промишленост. Отрасълът запазва мястото си на най-голям работодател в преработващата промишленост... Секторът стана един от най-привлекателните за инвестиране и заетост с добър потенциал на развитие. Най-големи инвеститори са група Миролио, Италия - текстил, Ролман, Германия - шивашка индустрия и много гръцки фирми, Мазер-холдинг- Турция - текстил" (4).

Като положителен факт и несъмнен принос към усилията за присъединяването ни към Европейския съюз може да се оцени проведеното между 10 и 12 октомври 2003 година "Българско изложение за облекло и текстил" в Интер Експо Център - София. То бе организирано от Асоциацията на износителите на облекло и текстил с председател Роберт Александрийски. Редом с множеството щандове на наши и чуждестранни дизайнери, модни къщи, фирми, специализирани в производството и търговията с модни стоки, изложението реализира и значима програма за обмен на информация, мнения и предложения за развитието на този толкова важен отрасъл на леката ни промишленост. Водещите теми бяха "България - текстилен производствен център в Европа", "Ключови фактори за привличането на инвестиции в сектора", "Предизвикателството на 2005 година и балканският отговор" / кръгла маса с представители на Албания, Босна, България, Сърбия и Черна гора /, "Пазарът на облекло в България, "Принципи на поведение на българския производител" и "Съвременни технологии за производството".