ІІІ. УСТРЕМЪТ НА НОВАТА ГЕНЕРАЦИЯ
На фона на вялите и доста безинтересни ревюта у нас напоследък студентите – бакалаври по мода от Националната художествена академия (НХА) събраха погледите на ценители и журналисти със своето дипломно ревю. Те представиха своя проект “Моят любим филм” в Софийската градска художествена галерия. Съзнавайки трудността при намирането на опорната точка на своята креативност в един ужасно комерсиален свят, бъдещите дизайнери (с випусков ръководител д-р Мариела Гемишева и асистент Александър Гергинов) показаха оригинални интерпретации на култовите филми “Закуска в Тифани” (Невена Йорданова), “Джия” (Надица Тодорова), “Английският пациент” (Росица Куманова), “Кабаре” (Благородна Коцева), “Брилянтин” (Елица Варадинова), “Фрида” (Даниела Пенова), “Момчето си отива” (Ива Станчева), “Парфюмът” (Йелена Кесич), “2046” (Мария Момчилова) , “Карибски пирати 2” (Димитрина Маркова), “Градът на изгубените деца” (Яне Василески), “Улични танци” (Кристина Мукоска), “Добрият, лошият и злият” (Мая Десподовска), “Шоколад” (Мария Богданова), колекция по филмите на Тим Бъртън (Боян Петрушевски), колекция по филмите на Одри Хепбърн (Миглена Карова) и “Парижанката” (Диляна Тонева) .
Темата “Моят любим филм” (My Favorite movie), съгласно официалната концепция, е едновременно индивидуална (MY) и обща (FAVORITE MOVIE) и заедно с това изкушаваща и обединяваща студентите-бакалаври от специалността “Мода” на НХА. Да се намери опорна точка на собствената креативност в хиперболизирането на комерсиалността не е лека задача. Две от най-мощните културни индустрии в съвременния свят, произвеждащи повечето от образите, моделите и мечтите ни са предизвикателсвото, пред което студентите се изправят като бъдещи участници в тези процеси и като творци на странните логики, които ги управляват. Какво е модата, ако не свят на непредвидими ускорения, блясък, мечта по съвършенство, илюзия, предпочитания, имидж, стил, власт, тънко острие на преговори, начин на себезащита и/или себеизява, пари, пазари. И процес – от личната хрумка, през осмислянето на идеята, създаването на образ, изграждането на технология, работа, детайли, събиране на екип, построяване на сцена за презентация, пазар.
Преподавателският екип в катедра “Мода” на Националната художествена академия включва: проф. Греди Асса, проф.д-р Любомир Стойков, проф. Панайот Панайотов, доц. Майа Богданова, д-р Мариела Гемишева, д-р Яна Костадинова, Анна Аврамова, Катерина Цанева, Любомир Драганов, Надежда Попова и Цена Милянова. Дипломният проект “Моят любим филм” на студентите – бакалаври от специалността “Мода” на НХА бе подкрепен от Фонд “Дебюти” и от редица още институти, ведомства, фирми и медии.
Творческият тандем Биляна и Петър - “Бипоне” също има с какво да се похвали през приключилата 2007 година. Младите модни творци, които живеят и творят във Виена, откриха първото си ателие в центъра на австрийската столица. “Бипоне дизайн ателие” предлага уникални ръчно изработени облекла и допълнения. По време на откриването на ателието идеята за модата бе артистично претворена чрез музика. Специално поканена та саксофонистка презентираше модели от колекцията на фона на джазови изпълнения. Бутикът е решен в бароков стил в съчетание със съвременни елементи. Биляна и Петър предпочитат изчистените линии и форми при създаването на интериора, а цветовата гама варира от светъл коняк и слънчево жълто до оранж. Допълнителен уют внася и нестандартната идея на младите творци за присъствие на камина в ателието. Моделите на “Бипоне” са изработени от естествени материи. Предлагат се готови облекла или се шият по мярка. “Бипоне дизайн ателие” изготвя и цялостен стайлинг, който включва пълния процес по изработката на даден модел - избор на плат, изготвяне на проект, кройка и т.н. Биляна и Петър - “Бипоне” (те са възпитаници на Нов български университет) вече имат свои клиенти във Виена, тъй като и преди откриването на новото ателие са предлагали свои облекла в различни австрийски модни бутици. Най-новото около българския дизайнерски тандем е, че той е сред единадесетте финалисти в модния конкурс “11 Meter Mode” (“11 Метра Мода”), който се проведe едновременно в Австрия и Швейцария. Състезанието беше посветено на световно първенство по футбол през 2008 година. Целта бе е да се открият единадесетте най-добри австрийски модни творци. Биляна и Петър се състезаваха с още 1800 австрийски дизайнери. Класирането сред единадесетте финалисти им осигури възможността да се представят на едно от най-големите и известни изложения за мода, бижута и мебели в Цюрих в края на месец ноември 2007 година. В продължение на три дни те представиха собствена колекция, която включваше и печелившия модел.
Търсенето на нови и нестандартни материали и техники на работа е сред водещите характеристики в творчеството на Мария Дойчинова. Тя отдавна е стигнала до максимата “Не спирай да експериментираш!”, тъй като съзнава дълбоко смисъла на вечното търсене и изпробване на материи, изразни средства, нови технологии и неконвенционални пространствени решения. Още в началото на обучението си в Академията за приложни изкуства във Виена тя има шанса да стане подвластна на уроците на прочутите белгийски дизайнери Виктор и Ролф, които – по правило – много държат на експеримента в модния дизайн. По-късно Мария си спомня за един проект, който е трябвало да направи с австрийското знаме. Тя решава да разнообрази експеримента и да направи рокля от пластичен плат, който не пропуска вода. В материята е трябвало да има някаква течност. Каква да бъде тази течност е въпрос, на който студентката по моден дизайн бързо намира решение – спира се на препарат за пране, който придава целен оттенък на плата. Проблемът възниква с намирането на адекватна технология за залепянето този материал. Когато Виктор и Ролф започват да разглеждат произведението, препаратът потича върху тях двамата. “Беше много весело и се забавлявахме. След това направих една наистина много добра рокля.” – припомня си с усмивка след време младата дизайнерка.
Неотдавна Мария Дойчинова експериментира във Виена с найлоновата материя от която са направени автомобилните еърбеци (въздушни възглавници, които се задействат в купето на леката кола автоматично при катастрофи и предпазват пътниците от наранявания ). В съвместния проект с друг един българин – Христо Делев, дизайнерката изработва униформи от “гръмнали еърбеци”. Тя се удивлява не само на техните качества – издръжливост, непромокаемост, устойчивост на огън и пр., но и от самия начин на подбор на материите – обикалянето из автомобилните гробища и автопаркове, селектирането на материите ( еърбеците са били основно от “Мерцедес”) и т.н. 2007 година ще остане паметна за Мария Дойчинова и с още нещо. Това е първото й самостоятелно ревю във Виена на 9 ноември 2007 г. – “Doychinoff AW 2008”. Водещата тема на колекцията бе “Identity”, а събитието се проведе в “Густав Адолф чърч”. Тази максимално изпипана и до най-малкия фрагмент силна проява показа недвусмислено завидния потенцал на авторката и способността й да мисли концептуално, неординерно и смело.
Друго име, което привлече нашето внимане през изминалата 2007 година е Дрина Пашова, която е завършила Миланската академия за изящни изкуства “NABA” – Nuova Accademia di belle arti, респ. в департaмента по моден и текстилен дизайн. През миналата година тя изработи модели за колекцията - Casual chic, есен-зима 2008-2009 за Edoardo Miroglio - Miroglio Lana BG, представена на изложенията “Moda In” в Milano, както и в Premiere Vision –Paris, Lil, Monaco, Madrid. Дрина с успех се включи и в изложението Bgate 2007 (Балканско изложение за облекло и текстил) с колекция “Носталгия” и бе лице на кампанията “ Корени и креативност ”
За Дрина Пашова модата е изкуството да си различен и е израз на индвидуалността на всеки човек. Модата, схващана като стил и огледало на живота е в основата на философията и собствената интерпретация на този феномен от младата и талантливи дизайнерка. Например колекцията й “Носталгия” е инспирирана от традиционния мъжки български костюм и носталгията на българската модерна жена към мъжа от миналото, която се конкурира с мъжа във всекидневието. Самата Дрина описва естетиката и дизайна на своите произведения по следния начин: “Формите и обемите са повлияни от традицията, тенденциите, функционалността и характера на съвременната жена. Носейки модели които са правени на базата на мъжкият традиционен български костюм, тя демонстрира своята сила, но в същото време човечност, която се вижда и от използваните материали - класически мъжки платове и силно женствени като дантела. Преобладават цветовете в сиво-черната гама, като израз на носталгия и екрю, като символ на надежда. Колекцията завършва със силно женствен, богат и цветен модел като триумф на подебата на надеждата над носталгията.”
Една от първите й изяви е като стажантка в проектирането на дамската колекция “Joop – Germany”. Сериозен опит Дрина натрупва и когато асистира на Барбара Бриньоне, като й помага в изработката на нейната дамска колекция. Младата дизайнерка може да се похвали и с това, че проектира и изпълнява четири модела по поръчка на L’Оreal / Aldo Coppola за за участие в ревю на ‘’Fashion World Milano’’. Особено успешно е сътрудничеството й с дизайнерката Лаура Пелузо при създаването на модна колекция на емблематичната автомобилна марка “Ланча”. Ценен опит придобива и когато участва в проектирането и изпълнението на дамско и мъжко облекло и аксесоари за: магазин Sempione SEY, Guido Dolci/ Milano, Adhoc/ Busto Arsizio, Faspea bags / Milano, Giro d’Italia 2007 – популярната колоездачна обиколка на Италия през 2007 година и др. Дрина отделя време и натрупва познания и практически умения и в сферата на стайлинга и грима, участвайки във сесии на фотографа Никола Борисов за миланските вагенции “Elite”, “Major”, “Flash Model Management”, “Ice Models” и др. Особено важна за нея е и изявата й като асистент по продажбите в шоурума на “Поло Ралф Лорен” в Милано. Там тя овладява още по-добре изкуството на маркетинга и на мърчандайзинга, защото е ангажирана да облича и подготвя стайлинга на моделите, както и да организира подготовителните работи на колекциите и облеклата за продажба.
* * *
Този, наистина много бегъл и спонтанен преглед на постигнатото в българския моден дизайн през 2007 година показва променените условия, при които работят и творят родните модни стилисти. Предизвикателствата на времето, едногодишното ни пълноправно членство в ЕС, както и изненадите, поднасяни постоянно от феномена мода предполагат ново отношение към тази индустрия и към този тип творчество, редом с новите, по-високи и безмилостни критерии за високо качество, конкурентноспособност, овладяване на най-новите производствени и текстилни технологии, както и кураж да се погледне бъдещето право в очите. Новите генерации модни творци, младите дизайнери са тези, които ще издигнат българския стил на необходимата висота. Тъкмо затова грижите към тях още когато са на студентската скамейка, а в последствия и задължителните протекции и стимули са същинската предпоставка за постигането на нови, още по-големи естетически, културни и бизнес резултати в сферата на модата и модния дизайн. Днес и завинаги!
|