СЪВРЕМЕННАТА МОДА: НОВИ КРИТЕРИИ, НОВИ ГЕНЕРАЦИИ
           
                                                                                  Проф.д-р Любомир Стойков

През изминалата 2007 година съвременната българска мода или по-скоро съвременния роден моден дизайн отбеляза неизменните плюсове и минуси, темпове и спадове в своя растеж. Тази динамика не бе случайна, тъй като самото развитие на световната мода повече от всякога е в плен на нееднозначност и случайност, бързопреходност и ирационалност. Но пък каква мода би била рационалната, непроменящата се и добре планирана културна форма на преобладаването на даден стил, вкус или пък норма на обличане? Вкусовете и потребностите на хората се променят все по-бързо и стават все по-капризни и взискателни. А това предполага нови критерии за нашата модна индустрия, която след влизането ни в Европейския съюз все по-малко има правото да се оплаква от дискриминация, остатъчен подход и тежко наследство от плановото социалистическо стопанство. Все повече се налага българските дизайнери, модни къщи, фирми за производство на облекло и текстил, аксесоари и козметика да бъдат гъвкави, пулсиращи и заедно с това оригинални, качествени и високотехнологични. Само така могат да оцелеят средните и малките предприятия за облекло и текстил. Но за това се изисква не само добра инвестиционна политика, умен маркетингов подход, перфектна презентационна и комуникационна култура, но и свеж, разнообразен и функционално-артистичен моден дизайн. Едва сега, обаче, големи модни компании започват да се озъртат за талантливи млади дизайнери, да си дават сметка, че за “работата на ишлеме” вече се говори в минало време.

В днешния ден истински феномен е честата смяна на дизайна – на обемите, силуетите и актуалните цветове в облеклото. Но могат ли в такъв случай българските производители на облекла да работят по метода и техниката на бързата мода, на т.нар. “фаст фешън”? Реалистичният отговор на този въпрос предполага сдържаност и скептицизъм. Пулсиращият маркетинг и перманентно променящият се моден дизайн,  предполагат много професионална развита инфраструктура, сериозни инвестиции в сферата на динамиката на пазара и динамиката на вкуса и несъмнено рискови капиталовложения. Това не е невъзможно. Повече гъвкавост и бързина на производството, както и отдаването на приоритет на по-евтините материали и суровини са средства, които могат да помогнат за реализирането на идеята “фаст фешън” на българска почва. Феноменът “Зара” би бил невъзможен както без технологичната динамика, така и без светкавично анализираната информация за промените на масовия вкус и нагласи на потребителите в целия свят.

За да оцелеее, българската модна индустрия трябва да реши три съдбовно важни проблема:

• Да приведе технологиите си, а това води след себе си и качеството в съответствие с високите европейски стандарти.
• Да намери час по-бързо своите ниши – производствени и пазарни пространства, които са незаети или слабо заети от чуждестранните компании. Такива ниши съществуват в сферата на спортното, корпоративното и униформеното облекло.
• Да се научи най-после да работи коректно и далновидно с талантливите млади модни дизайнери (да ги открива и стимулира още докато са на студентската скамейка в Националната художествена академия или пък в колежите – у нас и в чужбина ), така както е във Великобритания, например.

Редом с всичко друго, изследванията сочат, че независимо от общата ориентация към по-небрежния и всекидневен стил, значимостта на индивидуалния артистичен дизайн ще продължава да расте, защото хората – и особено младите генераци, все повече ще искат да са различни и оригинални във външността си.