V. ЗАДГРАНИЧНИТЕ УСПЕХИ

Макар и постепенно, макар и трудно и лъкатушещо родната мода продължава да си пробива успешно път към световните и европейските модни подиуми, изложения, панаири и медии. Българските задгранични постижения би
следвало да търсим в няколко посоки. От една страна, това са зрелите ни дизайнери, които вече са се доказали в чужбина и продължават да реализират успешно таланта си на автентични и висо-кокачествени

създатели на облекла и аксесоари от български произход. Сред тях водещо място заемат Ливия Стоянова и Ясен Самуилов - водещи дизайнери на френската къща за висша мода "Он орату вю". Сериозни задгранични успехи в САЩ, Русия, Гърция, Германия, Дубай и Италия пожъна нашата бляскава дизайнерка Виргиния Здравкова, за която вече писахме в началото на нашия увод. Във Виена продължават да ни радват с успешните си представяния извънредно способните млади модни творци Мария Дойчинова, Десислава Стойчева за "Дизайнд" и Биляна и Петър Бипоне. С особена признателност трябва да мислим за десетките наши дизайнери, които заемат сериозни позиции в световноизвестни модни къщи и асистират на най-прочути модни
дизайнери. Осмеляваме се да прогнозираме в недалечно бъдеще (година-две) светът да заговори още по-уважително за нашата мода, въз основа на съвсем конкретни триумфи - победи в конкурси, отличия и награди на престижни задгранични форуми, достойни представяния в седмици на модата
в световните столици на стила. Кои, редом с всичко това, са другите по-
конкретни постижения на българската мода зад граница?

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН ПО FTV
След първото българско ревю по световния моден канал FTV "ЦУМ есен-зима 2001" и първия филм "Ден на България" през 2004 г. Агенция "Нота бене" представи своя пореден съвместен проект с FTV - "Европейски ден на България 2005". Водещо за организаторите е убеждението, че българските постижения в областта на модата отдавна са конвертируеми дори и на най-взискателните европейски и световни пазари. Затова проектът "Улпия Сердика" ревностно се стреми да утвърди имената на българските
дизайнери редом с представителите на световния елит. Ако през 2004 година беше представена класиката в българските модни марки - имена отдавна завоювали популярност зад границите на България и превърнали се във "визитна картичка" на българската мода по света, този път селекцията е на дизайнери в стиловете арт и авангард, адресирали колекциите си към ценителите на ексцентричното. Изборът е продиктуван от идеята, че модата и у нас може да си позволи самочувствието да бъде агресивна и да генерира нови тенденции, които да налага и на световните пазари. Специалната музика, на която дефилираха оригиналните модели, бе дело на диджей МО.
Десетминутният клип бе излъчван по световния фешън канал всеки ден в продължение на една седмица в края на октомври и началото на ноември 2005 година и предизвика обяснимо вълнение и положителни отзиви в средите на българските модни специалисти. В него бяха показани колекциите на Жана Жекова, Мариела Гемишева, Джина Ник, Диди Демерджиева, Кристина и Константин - "Вампила", Вероника Вапирова, както и на модните къщи "Бабини куки", "Модус арт" и "Ариес Уникат". Повечето от тях съдържаха оригинални и свежи идеи, които показаха, че модата у нас наистина е актуално визуално изкуство и че някои от нашите дизайнери са в състояние да творят по законите на най-новия младежки, клубен и уличен стил, естетизиран в духа на постмодернизма и естетския микс, така типичен за новия милениум. Продуцентката на "Нота бене" Виктория Стойчева сподели специално за "Алманах на българската мода": "Според нас българската мода е част от българската култура и докато липсва единна концепция за представянето на родното изкуство по света, смятаме, че по този начин трябва да лансираме произведенията на нашите дизайнери. Не е вярно, че модата ни е само комерсиална, защото тя е продукт и на много духовност и оригинално творчество. Показаното на модния подиум и по FTV говори, че българският стил се вписва в европейския и че по отношение на модата съвсем не сме в задния двор на Европа".

НИКОЛАЙ ПАЧЕВ
Твърде щастлива бе изминалата година и за младия български дизайнер Николай Пачев, който спечели навярно най-голямото международно признание за последните дванадесет месеца, а именно първата награда на световния конкурс за млади модни дизайнери "Мителмода" (Италия). Успехът му е безпрецедентен, тъй като освен голямата награда за най-добра колекция той спечели още два авторитетни приза - наградата на "Бенетон" - "Сисли" (която освен парично измерение включва и тримесечен стаж в централата на "Бенетон"), както и отличието на "Система мода Италия" за експеримент и изследване. Конкурсът е традиционен и неговият финал се проведе на 9 и 10 септември в град Гориция (Северна Италия). През 2005 година в него участваха над 800 дипломанти по моден дизайн и млади дизайнери от цял свят. Николай Пачев е повлиян от изкуството на Йожи Ямамото, Рик Оуенс, Аликзандър Маккуин и Вивиън Уестууд. На конкурса той се явява за втори път. Неговата колекция всъщност е част от магистърската му теза, която представлява изследване на деконструктивизма и създаването на нов метод за конструиране на облеклото. Методът залага на спонтанното творчество и максималното опростяване на конструкцията на дрехата. "Използвах принципа на най-обикновения възел и успях да формирам силуета само от едноединствено парче плат" - издава творческата си тайна младият шампион. На финала в Гориция той се явява с шест модела, изработени от вълна, коприна и кожа. Изразявайки се с неговата лексика - "модели от омотан плат". Цветовата гама е "софийската мъгла", земните тонове и по-конкретно ахроматичните версии на зелено, синьо, кафяво и екрю. При детайлите впечатление правят копчетата от обърнат седеф, използването на кравешки рогове при коланите и парчета от ръчно бродирани гоблени при чантите. Дизайнерът искрено си признава прегрешението пред баба си, от чиито гоблени той се е възползвал с находчивост при украсата на допълненията и по-специално - на чантите. Николай Пачев е възпитаник на Нов български университет, където е завършил магистърската програма на специалност "Моден дизайн на облеклото". Той е добре познат на читателите на "Алманах на българската мода", където бе представен още в емисията 2002-2003 г. Неговата преподавателка от Нов български университет доц. Йорданка Чернаева оценява успеха му по следния начин: "Колекцията, спечелила първото място, бе част от магистърската му работа. Николай Пачев е изключително талантлив млад творец. Не случайно миналата година местната преса отбеляза, че той е ощетен. За него мога да говоря само със суперлативи. През годините в нашия университет той ми направи впечатление с това, че работи непрекъснато, че е интелигентен и търсещ дух. Очаквам, че той ще бъде един от българските дизайнери, които ще пожънат наистина световен успех".