І. ГЛОКАЛИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА МОДА
ПРЕЗ 2005 ГОДИНА

Какво да разбираме под "глокализация" на б ъ л г а р с к а т а мода през 2005 година? Приближихме ли се до световните и европейските стандарти на обличане, ако въобще може да се говори за такива стандарти? Кои са симптомите на развитие в нашия дизайн на облекло - имена, събития, прояви? В какво се изразяват най-големите ни задгранични успехи? И каква бе изминалата 2005-а година за българския моден дизайн и въобще за родната мода?...

Българската мода започна да навлиза в етапа на своята глокализация, схващана като по-гъвкав и" мек", "конструктивно-адаптивен" вариант на глобализацията, защото отчита и смесва позитивно както глобалното, така и локалното; както еднаквостта, така и различността (в случая наш отправен терминологичен пункт са възгледите на Роланд Робертсън, професор по социология в Университета на Питсбърг, за глокализацията, респ. за времето и пространството и за хомогенността и хетерогенността). Какво обаче трябва да разбираме под "локално", когато имаме предвид българския моден дизайн? Съвсем не механичното използване на шевиците и гайтаните от националните ни носии в съвременния дизайн на облекла. През последните години подобни опити, макар и не точно механични, са правени с успех и от Ани Аврамова, и от Светла Димитрова, и от Нели Колева, и от Цено Вутов, и от Атанас Парушев. Такъв род интерпретации би трябвало да се поощряват и занапред. Но те все още не означават израз на локалната ни култура, за да ги търсим в комбинация и рекомбинация с ценностите на глобализацията. Под локален стил в нашия контекст би трябвало да разбираме реалните измерения на маниера на обличане на българите.

Тези измерения са синтезиран продукт на улич-ната мода и модата на реалния живот, от една страна, на произведените в България облекла и
допълнения - плод на концепциите на родните дизайнери,от друга страна, и от трета страна - на традиционното отношение на българина към модата (с неизбежните му тежнения към по-голяма бъбривост, лека кичозност, пъстрота и шарения ). Тъкмо последното обяснява и защо е толкова силен интересът на нашите сънародници към италианската мода, за която са типични и по-голямата чувственост, и по-голямата виталност, и потоплата изисканост. Глокализацията обаче е немислима без елементите на глобализацията. В какво се изразяват те и по-специално тяхното ехо в българската мода? Най-отчетливо те проникват в младежкия стил на обличане и в произведенията на дизайнери като Мариела Гемишева, Кристина и Константин, Милка Александрова - Бучи, Елеонора Кирилова, Вероника Вапирова, на модните къщи "МирO", "Зебра", "Капаска", "Батибалено" от "Рила стил", "Енита", "Юнона", "Модус Арт", "Силвен", "Претенции" и др. Макар и в по-класически вариант световните тенденции във висшата мода рефлектират успешно и в творчес твото на Виргиния Здравкова, Евгения Живкова, Жана Жекова, Албена Александрова, Мария Мичева, Фани Пападопулу, Натали Генова, Джина Ник, Поля Миланова и модни къщи като "Ирида", "Тани", "Люсил", "Романтика", "Мон Амур", "Луксима", "Скарлет" и др. Накратко глокализацията на българската мода през последната година се аргументира от все по-интелигентния микс между национален вкус и глобални тенденции, от по-смелото и заедно с това професионално интерпретиране на еклектиката като похват и на етническите мотиви като източник на инспирации. Защото наистина има значение както усвояването и възприемането на най-доброто от глобалната естетика и глобалния модерен вкус, така и отстоя ването на чара и националната ни привлекателност на страна, в която и обичаите, и облеклото говорят за стратегическото ни място на Балканския полуостров, за оригинална и гореща култура, типична за южните краища на Източна Европа и за средиземноморските ценности.
Бъдещият успех на българския и въобще на балканския моден дизайн е възможен при доминирането на "глокалното" над прекалено тясното "локално" и прекалено широкото "глобално". А това означава модерна и адекватна интерпретация на родния етнос и на съвременната визуална култура в хармония с глобалните модни тенденции.