V. КАК КОЛЕГИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ОЦЕНЯТ ИЗМИНАЛАТА МОДНА 2004 ГОДИНА?

Интересна “амалгама” представляваме ние – българските модни журналисти. Субстанцията, наречена “българска модна журналистика” включва и рутина, и блажена младост; и строг професионализъм, и лежерни и фриволни оценки; и желязна обективност, и допускане на симпатии и пристрастия. Не сме съвършени, както не е идеален и българският моден дизайн. Можете често да ни видите по повечето ревюта как наблюдаваме и коментираме / кога радостно, кога с тъжни и умислени физиономии / всичко, което родните модни творци ни показват. Макар че понякога залитаме – било по силата на субективни пристрастия, било по волята на определени обстоятелствата, все пак наша е една от най-меродавните оценки за състоянието и развитието на българската мода, в т.ч. и за отминаващата 2004-та година. Тъкмо това ме накара да потърся мнението на няколко мои колеги, когато пишех настоящия предговор на алманаха. Не всички успяха да откликнат за краткото време, в което им предложих да си изложат мненията. Ето как, обаче, част от тях съумяха да отговорят на единствения ми въпрос “Кои са трите най-сериозни постижения в българския моден дизайн през изтичащата модна 2004 година?“

Борис Ангелов, главен редактор на сп.”Кой” и моден редактор на в.”Монитор”

1.Навлизането на сериозни капитали като двигател на индустрията. Имам предвид налагането на марки като “Агресия” и “Капаска”.
2.Налагането на свежи български марки с актуални идеи за носима мода като “Зебра”.
3.Елиминирането на конкурсите за модели като най-важни в модния календар.

Василка Гарелова, зам.-главен редактор на в. “Женско царство”:

1.Ревюто на модна къща “Агресия” в хотел “Кемпински-Зографски” през месец септември.
2.“Модна фиеста” – “Албена”, през месец юни.
3.Изявите на дизайнерката Виргиния Здравкова в конкурсите “Мисис Глоуб”.

Детелина Милева, главен редактор – списание ПЕРФЕКТА

1.ВИРГИНИЯ АТЕЛИЕ – защото е неизразимо женствена!
2.ЖЕНИ СТИЛ – защото е неизразимо класическа!
3.Кавалерът е в АГРЕСИЯ и е неизразимо елегантен!

Донка Ганева, председател на Академията за мода и главен редактор на списанията “ревю” и “Диета и красота”:
Ако перефразирам прочутото уравнение на Роман Барт, за мода можем да говорим едва тогава, когато хлябът не е предмет на необходимост и стабилността на доходите се е превърнала във всекидневна даденост. Тогава дрехата става не средство да се предпазиш от атмосферните въздействия, а фактор за социалната и естетическа позиция на личността.
В този смисъл, през изминалата година извървяхме голям отрязък от пътя. До скоро явленията в българската мода бяха съсредоточени предимно в областта на уникатите и най-добрите образци се създаваха за официално-абитуриентските кампании. Днес сме свидетели на един бум на младежката всекидневна мода, в облеклото за деловата жена, в мъжката мода и за мен това е най-значимият факт на българската мода 2003 – 2004г.
Поради това възприемам стотиците ревюта като необходимост за изява на творческия потенциал, а десетките “седмици”, “салони”, “ фиести” и т.н. като следствие на процеса на демократизация на модата.
За най-значимо събитие без конкуренция определям “Златната игла” – най-страхотния спектакъл, изцяло с днешното състояние на българската мода.

Лилия Стамболова, моден редактор в сп. “Максимум”:
1. Най-впечатляващото през тази година, според мен, бе ревюто на дизайнерката на булчински рокли Виргиния Здравкова. Тя работи с много качествени и красиви материи. Моделите й са прекрасни. Ревюто, на което представи последната си колекция, се случи на фона на декори от филма “Спартак” в Киноцентъра в Бояна и се превърна в истински спектакъл.
2. Десетгодишнината на модния гримьор Кирил Чалъков бе другото високопрофесионално събитие, което ми направи силно впечатление. Нашият топгримьор беше подготвил не само професионално изпипано мултимедийно представяне, но беше събрал и най-красивите българки, всички до една негови почитателки и клиентки. Лили Иванова поздрави гримьора с песен. Сред гостенките бяха моделите Роси Черногорова, актрисата Елена Петрова. В изящно оформения бук на артиста негов макияж бяха представили жената, постигнала най-големите височини във високия скок и настояща зам.министърка Стефка Костадинова.
3. Третото събитие е свързано с чуждестранно представяне в България и макар, че много ми хареса, няма да го цитирам, понеже така ще наруша регламента на вашата анкета.

Мария Георгиева, зам.главен редактор на сп. “Жената днес”

1.Тази година най-силно ме впечатли младата дизайнерка Милена Добрева / доскоро името й се свързваше главно със сестра й Деси / бившата беквокалистка на Слави Трифонов / . Въпреки успешната си реализация във Великобритания / тя завърши престижния колеж по мода “Сейнт Мартин” и стажува при една от най-големите британски стилистки Вивиън Уестууд /, тя не загърби родната публика и представи оригинална колекция на Форум българска мода.
2.Впечатлена съм и от развитието на модна къща “Агресия”. След като загуби за кратко позициите си на модния подиум, марката се завърна с нов потенциал. Като голям успех за “Агресия” през 2004 година бих посочила представянето на мъжката й колекция в София с участието на Орлин Горанов.
3.Очарована съм също от Мария Недкова. Дизайнерката, която от години впечатлява модните критици със стилни колекции, тази година намери и стилно решение за тяхното представяне. Тя откри свой бутик, чието оригинално архитектурно оформление може спокойно да конкурира дизайнерските бутици в световните столици на модата.

* * *

Модната 2004-та година не беше от революционните години за българския моден дизайн. През нея чудеса в действителност не се случиха, но пък редица от положителните тенденции – характерни за нашата мода на границата на двете хилядолетия се запазиха и в известна степен развиха. Свежият полъх от творчеството на новите генерации модни творци, социалната ангажираност с редица благотворителни акции, както и ориентацията на днешния стил към по-голяма практичност, свежест и неглижираност са в хармония и симетрия с общата ориентация на световния моден дизайн. И ако българските създатели на облекла и допълнения се направят критическа преоценка на постигнатото и извлекат съответните професионални поуки и изводи, то със сигурност те могат да ни изненадат положително и да постигнат още по-респектиращо качествено развитие през следващите години – в очакваното от всички ни сложно, интересно и заредено с изпитания време на предстоящото ни приемане за пълноправен член на Европейския съюз.