БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕН ДИЗАЙН ПРЕЗ 2004-ТА ГОДИНА
* Тенденции, динамика и противоречия
ЛЮБОМИР СТОЙКОВ
През изтичащата 2004 година не се случи някакво голямо чудо в българския
моден дизайн. Който е очаквал подобно нещо, спокойно може да бъде
упрекнат в илюзорност
и наивност. Последните петнадесетина години ни направиха свидетели на множество
примери на надценяване или още “изхвърляне” от страна на дизайнери и псевдодизайнери,
модни къщички и къщурки, шивашки ателиенца и гаражни бутичета. Нагледахме
се на конкурси и псевдоконкурси, церемонии и церемонийки, даването
и вземането на
награди от всякакъв сорт, вид и карат. Поумори ни и бравурният – в повечето
случаи – тон на голяма част от модните отзиви и коментари в масмедиите
за “огромните“
успехи на нашия дизайн. Трудно, наистина трудно, бе за повечето дизайнери
и журналисти да признаят, че родното модно творчество като цяло все
още не е надмогнало своята
изостаналост, дефицита на професионализъм и постигането на реален размах
в създаването и разпространението на оригинални и качествени облекла
и допълнения.
Би било проява на черногледство, нихилизъм и известна параноя пренебрегването
на онова, което действително се случи в българската мода, в нейните изяви
у нас и зад граница. Модната 2004-а година като цяло бе една разумна, поуспокоена
и
малко тревожна година. Защо? Защото чувството за реализъм постепенно започна
да доминира в резултат на засилващата се чуждестранна конкуренция, новата
кредитна политика и настъпващото отрезвяване сред нашите дизайнери и модни
къщи. Пространни
и дълбокомислени могат да бъдат анализите на съвременния български моден
дизайн, но тук ще се задоволя с отчитането на две тенденции и три противоречия
в него.
Първата тенденция е по посока на по-голямата комерсиализация и пазарна ориентираност,
която като цяло издава стремеж към адаптиране към европейските и световните
маркетингови процеси. Втората тенденция е свързана със “смяната на играчите”
на полето на
модното творчество, дизайна и текстила. Известните ни модни асове / с незначителни
изключения / не само започнаха да заглъхват, но даже направо изчезнаха от
хоризонта на бъгарските модни събития. Тяхното място постепенно или по-брутално
започна
да се заема от мощни индустриални конфигурации за текстил и производство
на облекло, натрупали опит в досегашната си работа с ишлемето, изградили
хъс и нюх в досегашните
производствените или търговски схеми и модели. Ще обобщя: общото впечатление
е за сериозно преструктуриране на модната индустрия, дизайна и въобще модния
бизнес у нас, което за съжаление не винаги става равномерно, коректно и прозрачно.
Относно противоречията в днешната българска мода, на първо място може да
се открои задълбочаващото се разминаване между желания и възможности. Свръхизобилието
от
модни изяви – ревюта и ревюнца, презентациии презентацийки, организирани
за и от физически или юридически субекти със съмнителна компентентност или
пък с откровено
меркантилна насоченост, които са готови на всякакви компромиси в името на
бързия успех / особено имиджов или финансов / убиват автентичността и естествеността
на модните процеси у нас, пораждайки и засилвайки недоверие към бъдещото
развитие
на нашата мода. Второ, но не и последно, сериозно противоречие е между растящата
информираност и взискателност на модните фенове и потребители, от една страна,
и продължаващото предлагане в магазинната мрежа на стоки – ментета, на модни
артикули, които са демодирани и недотам качествени. Третото противоречие
е свързано с конфликтът между вкусовите и естетически нагласи на голяма част
от потребителите
на модни стоки у нас с техните финансови възможности и ограничени бюджети,
които не им позволяват да закупуват това, което им харесва, това което ценят
най-много
сред създаденото от българските и чуждестранните / вносни / модни централи.
Ще ни направи ли обаче по-големи оптимисти поведението на новото поколение
модни дизайнери? Как се развиват, например студентите по мода от Националната
художествена
академия?
|