БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕН ДИЗАЙН ПРЕЗ 2004-ТА ГОДИНА
* Тенденции, динамика и противоречия

ЛЮБОМИР СТОЙКОВ

През изтичащата 2004 година не се случи някакво голямо чудо в българския моден дизайн. Който е очаквал подобно нещо, спокойно може да бъде упрекнат в илюзорност и наивност. Последните петнадесетина години ни направиха свидетели на множество примери на надценяване или още “изхвърляне” от страна на дизайнери и псевдодизайнери, модни къщички и къщурки, шивашки ателиенца и гаражни бутичета. Нагледахме се на конкурси и псевдоконкурси, церемонии и церемонийки, даването и вземането на награди от всякакъв сорт, вид и карат. Поумори ни и бравурният – в повечето случаи – тон на голяма част от модните отзиви и коментари в масмедиите за “огромните“ успехи на нашия дизайн. Трудно, наистина трудно, бе за повечето дизайнери и журналисти да признаят, че родното модно творчество като цяло все още не е надмогнало своята изостаналост, дефицита на професионализъм и постигането на реален размах в създаването и разпространението на оригинални и качествени облекла и допълнения.
Би било проява на черногледство, нихилизъм и известна параноя пренебрегването на онова, което действително се случи в българската мода, в нейните изяви у нас и зад граница. Модната 2004-а година като цяло бе една разумна, поуспокоена и малко тревожна година. Защо? Защото чувството за реализъм постепенно започна да доминира в резултат на засилващата се чуждестранна конкуренция, новата кредитна политика и настъпващото отрезвяване сред нашите дизайнери и модни къщи. Пространни и дълбокомислени могат да бъдат анализите на съвременния български моден дизайн, но тук ще се задоволя с отчитането на две тенденции и три противоречия в него. Първата тенденция е по посока на по-голямата комерсиализация и пазарна ориентираност, която като цяло издава стремеж към адаптиране към европейските и световните маркетингови процеси. Втората тенденция е свързана със “смяната на играчите” на полето на модното творчество, дизайна и текстила. Известните ни модни асове / с незначителни изключения / не само започнаха да заглъхват, но даже направо изчезнаха от хоризонта на бъгарските модни събития. Тяхното място постепенно или по-брутално започна да се заема от мощни индустриални конфигурации за текстил и производство на облекло, натрупали опит в досегашната си работа с ишлемето, изградили хъс и нюх в досегашните производствените или търговски схеми и модели. Ще обобщя: общото впечатление е за сериозно преструктуриране на модната индустрия, дизайна и въобще модния бизнес у нас, което за съжаление не винаги става равномерно, коректно и прозрачно.
Относно противоречията в днешната българска мода, на първо място може да се открои задълбочаващото се разминаване между желания и възможности. Свръхизобилието от модни изяви – ревюта и ревюнца, презентациии презентацийки, организирани за и от физически или юридически субекти със съмнителна компентентност или пък с откровено меркантилна насоченост, които са готови на всякакви компромиси в името на бързия успех / особено имиджов или финансов / убиват автентичността и естествеността на модните процеси у нас, пораждайки и засилвайки недоверие към бъдещото развитие на нашата мода. Второ, но не и последно, сериозно противоречие е между растящата информираност и взискателност на модните фенове и потребители, от една страна, и продължаващото предлагане в магазинната мрежа на стоки – ментета, на модни артикули, които са демодирани и недотам качествени. Третото противоречие е свързано с конфликтът между вкусовите и естетически нагласи на голяма част от потребителите на модни стоки у нас с техните финансови възможности и ограничени бюджети, които не им позволяват да закупуват това, което им харесва, това което ценят най-много сред създаденото от българските и чуждестранните / вносни / модни централи.
Ще ни направи ли обаче по-големи оптимисти поведението на новото поколение модни дизайнери? Как се развиват, например студентите по мода от Националната художествена академия?