2. Модната фотография

За разлика от противоречивото развитие на съвременния български моден дизайн модната фотография у нас сравнително бързо успя да намери собствената си физиономия, да осигури един добър периметър за професионални изяви и  да претендира за  оригиналност, високо качество и убедителност на произведенията си. Нейното реализиране не може да бъде разглеждано откъснато от българската реклама и в частност от рекламната фотография. Всички или почти всички модни фотографи по принцип прибавят към наименованието на своя занаят "модна фотография" и "рекламна фотография". С интензивното развитие на бизнеса у нас и с изострянето на конкуренцията в търговията и услугите модната фотография ще става все по-значима и важна - в края на краищата всякакви промоции и кампании, презентации и пресконференции се обезсмислят без участието на модния и рекламен фотограф, без имиджмейкъра, на чиито способности и талант са поверени особено важни естетическо-културни и визуално-сугестивни задачи. Радващ е фактът, че значителна част от ядрото на родната модна фотография е обединена в Асоциацията на рекламните фотографи. Тази браншова творческо-синдикална организация е създадена през 1992 г. и работи за консолидирането на своите членове, за защита на авторските им права, както и за популяризирането на фотографската професия. В асоциацията членуват тридесет фотографи, които са  се доказали с професионализъм и творческо майсторство.

Две са главните тенденции, които характеризират днешното състояние на модната фотография у нас. Първата - преход от общо концептуалното професионално поведение (като цяло подчинено на фотореализма и документализма) към индивидуалните, творчески и артистични интерпретации на обектите на фотографиране - дрехи и допълнения, модни ревюта, студийни продукти за PR кампании или пък рекламни акции, модели и манекени, различни модни събития и персонажи. Този преход е съпътстван със засилената роля на грима и осветлението, специалните ефекти и трикове, както и с тоталното навлизане на най-новите технологии и дигитални техники във фотоизкуството.

Втората тенденция определено е свързана с възрастовите и професионалните особености на по-голямата част от българските модни фотографи. Те са предимно млади хора на възраст около 30 години, чието художествено мислене и практически опит са формирани  "в крачка" - динамично и мобилно. Влияние са им оказали неизбежните чуждестранни критерии, наложени в рекламата на модните и луксозните стоки, които по един или друг начин влизат в комбинация с индивидуалните и националните разбирания на българските фотографи за красиво, сексапилно, провокиращо, изтънчено, изненадващо и пр. въздействие на фотоизкуството. Тяхната младост и необремененост с излишен академизъм и творческо послушание резонира върху свежестта, нестандартността и автентичността на произведенията им.

В следващите персонифицирани коментари ще се опитаме да хвърлим повече светлина върху някои актуални тенденции в съвременната българска модна фотография. Тези щрихи нямат претенция за изчерпателност и не са представителна класация от рода на "Топ 10" или пък "Кой е по-по-по и най-най-най?"2. Те имат за цел открояването на отделни постижения на модната фотография у нас и запознаването с някои от най-ярките нейни представители. 

АНГЕЛ ЦВЕТАНОВ успешно налага ултимативната си концепция за женска красота, стил и естетска влиятелност. Много продуктивен, без обаче количественото изобилие на фотографиите му да е за сметка на тяхното качество. Завършил е НАТФИЗ "Кр. Сарафов" - специалност "Кино и телевизионно операторско майсторство" в класа на проф. Борислав Пунчев. Самият той преподава в Националната художествена академия и е член-основател на Българското фотографско сдружение от 1996 г. Снима за списанията "Изкуство" и "Мода". Главен редактор е на списание "Българско фото" от 1995 г. Негови авторски фотографии се намират в частни колекции в страната и чужбина.

Своето изкуство е представял в над 10 самостоятелни изложби, сред които "Силуети" във Виена (1993 г.), "Ретро 2018" в Унгарския културен институт в София (1995 г.), "Поглед върху модата" във Френския културен институт в София (1999 г.), както и в няколко биеналета на българската фотография. Носител е на "Златна игла" на Академията за мода. Интересен биографичен и творчески момент от развитието на фотографа е изложбата "Окото на модата", състояла се през май 2000 г. във Френския институт. Тогава заедно с неговите произведения, вдъхновени от очарованието и естествената хубост на българката, бяха експонирани и скици на студентите от Художествената академия, следващи "Текстил и моден дизайн".

Какво още е характерно за творческия маниер на Ангел Цветанов? Неоспорими са професионалната му сръчност и неуморимост да експериментира с форми, ситуации, типажи. За разлика обаче от други свои колеги той подхожда концептуално и с достатъчно избистрен възглед към решаването на поредната творческа задача - снимки за каталог, представяне на модел, портретни фотографии или пък актово снимане.

Друга отличителна черта в професионалното ветрило на  неговите способности е голямото майсторство, което той проявява при работата с цвета. Колористичната му компетентност личи и в добрата селекция на багрите, и в перфектния избор на фона, и в търсенето и откриването на цветовите контрапункти, които наистина позволяват да изпъкне още повече централното послание в неговата фотография. Третият характерен момент в изкуството на Ангел Цветанов е обвързан със стремежа му да избяга от обичайното и всеизвестното и да придаде по-голяма трайност и непреходност на фотографската продукция. Този стремеж се подхранва от вътрешноприсъщия му усет за стойностното както в човешките образи, така и във вещния свят. Неговият обектив безкомпромисно отхвърля "шума" - страничните, евтини и банални неща, за да филтрира и остави по един картинен начин визията, която е изконно емблематична и дълбоко характерна за конкретен моден стил, за определената женска и мъжка красота.

БОЖИДАР МАРКОВ е сред най-изявените български модни фотографи. Освен в сферата на модния дизайн той работи и в областта на рекламата и приложната фотография. Сътрудничи от 1990 г. на списанията за култура и изкуство Insider, "Век 2001", както и на изданията "Ние жените" и "Стандарт уикенд". От 1993 г. работи в Пресгрупа "168 часа", като негови снимки се появяват редовно на страниците на вестниците "24 часа", "168 часа", "Труд" и "Вестник за жената" и в списанията "Хай клуб", "София 7", "Блясък", "Белла" и др.

Неговото изкуство се изразява не само в умението му да улавя миговете на красотата - било то на модния подиум или пък в студиото, но и чрез магията на фотообектива си да подсилва грацията, очарованието и елегантността. Респектиращи са неговите авторски изяви - от първата му самостоятелна изложба през 1987 година, през авторските експозиции във Военния клуб (1995 г.), в туристическия комплекс "Дюни" (1996 г.), "Модна фотография" и "Артистична фотография" в София - съответно през 1997 и 1998 г. Участвал е и в съвместна изложба  с художника Иван Яхнаджиев през 1998 г.

За своето майсторство той бе номиниран за "Златна игла" на Академията за мода за 1997 г. Носител е на бронзова статуетка от международния конкурс "Интелектуалци за мир и красота" (1998 г.). "За модна фотография у нас може да се говори след 1990 г., защото едва тогава се появиха много нови имена - дизайнерите, които започнаха да правят самостоятелни ревюта. Оттам произлезе и нуждата те да бъдат показвани и отразявани. Модната фотография се превърна в спътник на всички ревюта и изяви. Стана необходимо да се снима по-често, да се снимат и момичетата в модните агенции. Когато дизайнерът иска да наеме манекен, вече има възможността да го избере и с помощта на модната фотография. Да не говорим за огромната полза от нея в рекламата, когато също се избират момичета за билбордове, клипове, каталози..." - твърди самият фотограф (3) . Макар че е универсален професионалист - еднакво добре снима и събитийно - репортажно, и студийно - лабораторно, той предпочита като обект на фотоинтерпретацията главно тежки вечерни рокли. Като типаж се стреми да селектира темпераментни, живи и мислещи модели. Актовата фотография е сред любимите жанрове на Божидар Марков.

Голи и полуголи пред обектива му са заставали някои от най-известните ни модели, певци и артисти. Кое го привлича в еротичните фотосеанси? Причините са смесени. От една страна е дълбокото му вътрешно желание да увековечи, да придаде трайност на красивото голо тяло или на отделни негови фрагменти, вплетени чрез малка интрига или сюжет в извечните състояния - флирт, изкушение, съблазнителност, нежна агресивност. От друга страна, както той сам твърди, като изкуство фотоеротиката му помага да се разтоварва от всекидневното напрежение, от досадните понякога фоторепортерски задължения. Съзнава обаче, че не всеки модел може да позира за ефектна актова снимка и издига като аксиоматични изискванията за интелигентност, сдържаност и заедно с това - неизбежната освободеност на жената или мъжа пред фотокамерата.

ВАЛЕНТИН КИРОВ е добре познато име сред утвърдените ни професионални модни и рекламни фотографи. Над 20 години успешно се изявява в изготвянето на каталози и  букове, в лансирането на нови лица и утвърждаването на нови модни образци. Работи в сферата на пейзажната и портретната фотография, каталожното снимане на предмети, Table top (предметна фотография), снимки на произведения на изкуствата, постановъчна фотография с модели, архитектурна и интериорна фотография, актова фотография, натюрморти, фоторепродукции и др. Заместник-председател е на Асоциацията на рекламните фотографи. Пътешествията му до екзотични и далечни страни разпалват въображението му и обогатяват  техниката на снимане.

С фотография се занимава  от най-ранните  си детски години - още от началото на 70-те и е изминал доста дълъг път както в любителската,  така и в професионалната аура на това изкуство. Школуван е в едни от най-добрите ни фотоклубове. Работил е като фоторедактор и фотограф в сп. "Наш дом" (1986 - 1989 г.), а след 1990 година преминава изцяло в областта на рекламната фотография. Сред най-големите си успехи поставя трите златни медала от Япония и получаването на званието "Артист на международната федерация по фотоизкуство" през 1987 година. Награждаван е на Втория международен салон "Льо Шене" - Франция, на международния фотоконкурс "Цайс - Практика" (1985 г.), носител е на златен плакет от 48-ми международен фотосалон "Асахи Шимбун" и др.

Автор е на четири самостоятелни изложби в България - респ. в градовете Велико Търново, Пловдив, София и Ямбол и на две самостоятелни изложби в странство - респ. в Русия и Полша (4) .

Предпочитанията му към моделите се свеждат обикновено до две основни изисквания. Първото условие е манекените, с които работи, да бъдат интелигентни, артистични и с чувство за хумор. Да могат  лесно се вживяват в ролята, която конкретно трябва да изпълнят. Второто условие -  да притежават излъчване и способност за контактност със зрителя. Валентин Киров е работил с много български дизайнери. Грешка е според него това, че повечето от тях все още държат на сухото представяне на своите колекции. Обикновено снимането на мода до голяма степен се превръща в  рутинна работа, в т. ч. и използването на стандартна схема на осветление и банална постановка. Явно целта е дрехата да се покаже по технически най-прецизния начин, което свежда до минимум проявата на по-голямо въображение и нестандартност. А това със сигурност ограничава и затруднява силно творческия процес на фотографа (5) .

Фотографската му концепция би могла да се характеризира макар и условно като амалгама от социално и природно, като коктейл от  духовна и физическа красота, свободна игра на цветове, светлини и сенки и заедно с това ясно творческо съзнание и представа за оптическата интерпретация на любовта и страстта, самотата и отчуждението, грацията и сексапила. Валентин Киров има смелостта, а и творческия заряд и техническия потенциал да извлече допълнителна емоция от малкия предмет и да натовари естетически тривиалната на пръв поглед вещ. Одухотворявайки материалния свят, неговите произведения наистина подтикват публиката към стойностно съзерцание и безвъпросна естетска наслада.

ВАСИЛ КЪРКЕЛАНОВ е фотограф с изграден почерк и усет за пространство, хармония и красота. Завършил е операторско майсторство в НАТФИЗ "Кр.Сарафов" и работи предимно в областта на модната и рекламна фотография, като редом с това се изявява в областта на  портретната фотография, каталожното снимане на предмети, постановъчната фотография и др. Член е на Асоциацията на рекламните фотографи.

За него са характерни финесът на композицията и стремежът  към  оригиналното, а не банално предизвикателство. Пред фотообектива са му позирали такива известни попзвезди като Нели Рангелова, Васил Найденов, Георги Минчев и други. Автор е на фотоси за рекламни кампании на "Пума", "Цептер", "Париж", "Смирноф", "Мура" ("Животът е хрускав") , "Рефан", "Жени стил", бижутата на Богдана Топрева  и др. Негови са и едни от най-хубавите корици на лъскавото списание "Ева" с топмодели като Гергана Полежанова и Евгения Калканджиева. Снимал е също балерината Анна Пампулова (бременна в деветия месец с бижута на Богдана Топрева върху голото й тяло) и екстравагантния модел Мария Ангелова. Номиниран е от френското списание "Фото" за най-добра портретна фотография и е носител на "Златна игла" на Академията за мода за 1999 г.

Каква е неговата философия и специфична алхимия на работа? Стремежът му най-често е да си постави интересна творческата задача - да накара модните фотоси да говорят, да натовари техните послания с точни значения с допълнителна изразителност и чувственост. Моделите, които застават пред обектива на Васил Къркеланов, изпълняват своеобразни актьорски роли, в които езикът на тялото има първостепенна мисия. В такива случаи фотографът гледа под микроскоп мимиката, жеста, лицевото изражение, защото всеки един нюанс на очите, веждите, носа, брадичката и т. н. може да подсили или пък да тушира ефекта от дизайна на облеклото и допълнението.

Когато Васил Къркеланов е в акция, той отделя твърде много време и внимание на предварителната работа в студиото. Докато траят  фотосеансите, следва собствена концепция за моделите и като цяло - за сюжета, мизансцена и интригата.

            Моделите, заснети от него, излъчват виталност и чар, свежест и детска закачливост. Те не са универсални, а флуидът им съвсем не е стандартен и конвенционален. Според целите на кампаниите визуалната и пространствената роля на билбордовете или пък концептуализма на кориците на модните журнали жените, интерпретирани от фотокамерата му, са агресивни или пък загадъчни, изящно меланхолични или застинали в еротичен унес. Те са сърдити и строги, весели и палави. Сред творческите методи с успех се използват както принципът на хармонията,  така и правилото за контраста. Много силно впечатление  произвежда например една фотография на чисто гол модел без глава, който е хванал дръжката на противопожарна помпа. Все едно, че е произведение на живописта - толкова силно е въздействието и естетски ефектът от съзерцанието на тази снимка. За разлика от повечето свои колеги Васил Къркеланов работи основно с цвят и много експериментира с колористиката. "Мисля, че цветът е по-ново изразно средство и при добро управление може да даде страхотни резултати" - споделя фотографът. Нерядко в творбите му ще се открият компютърни доработки и разработки, флирт с цветната графика, соларизираните кадри и ред още примери за трикова техника.

За него модната фотография е част от рекламното фотоизкуство и винаги се стреми да открие нещо, което е лично негово виждане, схващане. Сигурен е в успеха тогава, когато намира верния ключ. Не мисли, че фотоизображението на корицата на дадено списание трябва непременно да обслужва съдържанието му. Тя печели много и когато е със собствено, самостоятелно звучене.

            Кои са професионалните несъгласия на Васил Къркеланов? Модната фотография в България (доколкото съществува такъв обособен жанр) изключва фотографите, работещи репортажно - в зали, хотели и ресторанти, където дефилират най-различни модни или псевдомодни къщи, дизайнери и шивачи. Трудно може да се категоризира като моден фотограф онзи колега, който снима дрехите и украшенията от подиума. В случая става дума по-скоро за репортаж (6) . Професионалните претенции на Васил Къркеланов засягат както редовната практика да се нарушават авторските права на фотографите у нас, така и плачевното положение със съвременната българска модна индустрия. Убеден е, че все още в нашата страна не съществува истинска модна фотографи (7) . Според него модната фотография е интегрално понятие и изисква по необходимост както перфекционизъм при самото снимане, така и компетнетност, вещина по отношение на модния дизайн. Тъкмо поради тази причина модният фотограф трябва да притежава и качествата на режисьора: "Модната фотография обединява доста неща. От една страна, сериозно трябва да се е занимавал с фотография, от друга, да има афинитет към модата, усет, който се създава продължително време. Не само се снима, но на всеки етап се взимат решения - в повечето случаи фотографът е и режисьор на продукцията" (8) .

            Фаворизирани от Васил Къркеланов полета на изява са кориците на списания и работата за т. нар. "едиториал". Приоритетите според тематичната обособеност са три: фотографията и моделът, гримът и прическите, дрехите и аксесоарите.

ГЕОРГИ ДОНЧЕВ е в първата фаланга на български модни фотографи. Носител е на "Златна игла" на Академията за мода и на наградата на Форум Българска Мода "За особен принос към българската мода". Неговият стил е пропит с много свежест, нестандартност и стремеж към оригиналност. Като признат майстор на т. нар. "фотоестетика на мига", той е запечатал едни от най-вълнуващите моменти в съвременния български моден дизайн. Пред обектива му са заставали очарователни модели от България, Италия, Франция, Канада, както  и много светски особи. Важен биографичен факт е работата му като фоторедактор в един от първите цветни вестници "Софийско утро". Високо следва да се оцени и пионерското му дело във светската фотожурналистика у нас - респ. във в. "Хай лайф". Направил е първите (или едни от първите) професионални снимки на модели, носителки впоследствие на толкова престижни титли и награди за красота - Евгения Калканджиева, Наталия Гуркова, Симона Величкова, Елена Гаврилова и др. Негови са билбордовете на дизайнерките Джина Ник и Жана Жекова, както и на певицата Мария Грънчарова. Автор е на фотосите в редица мащабни рекламни кампании, сред които на Търговската лига, козметични и модни фирми. През последните години се грижи и за снимките на звездите от Нова телевизия. Автор е на над 15 изложби у нас и в чужбина и за несъмнените си постижения в фотожурналистиката, в модната и рекламната фотография е носител на множество наши и чуждестранни награди.

Желанието да постигне оптически синтез между дух и материя, интелигентност и сексапил е навярно най-отличителната черта в творчеството на фотографа Георги Дончев. Подходът му винаги е конкретен и индивидуален - вниквайки в културата, емоционалната специфика и човешка естетика на своите типажи, той подсилва оригиналността на внушенията си с умело открити личностни характеристики, детайли, нюанси от езика на тялото.

Връзката между спорта и модната фотография - спортната журналистика и фотожурналистиката, несъмнено обогатяват амплоато на този енергичен и неуморим професионалист. Още в първата си изложба (а и като предмет на дипломната му работа) представя своята фотографска интерпретация на грацията и красотата, запечатани в безупречните фигури на златните български момичета - младите богини на художествена гимнастика. Самият творец открива доста зависимости между спорта и модната фотография: "Когато веднъж си снимал спорт, много по-лесно е след това да уловиш динамиката на модното ревю или пък на танца в балета. Когато се представят дрехи, тази динамика е органично присъща на шоуто и е задължително един фотограф, който започва да снима движещи се тела, поне малко да е опитвал да снима спортна фотография" (9) .

            Какво още е характерно за фотографското изкуство на Георги Дончев? Със сигурност това е чудесното му качество, развивано през последните години особено категорично - да акцентува върху дрехата, върху допълнението и украшението, а не самоцелно да разработва женските образи, откъснати от конкретната визия на модния дизайн. Друг много положителен щрих към неговия профил е стремежът му да запечатва символи и метафори, които кореспондират с основни ценности в модната сфера, в модната реализация и като цяло - осъществяването чрез модата: суета и кокетство, вдъхновение и развихрено въображение, страст и много емоции, женственост и съблазън. И трети, не последен, разбира се, аспект в творчеството му - рафинираността на фотографското изображение, избягване на претрупаност, на бъбривост на детайлите и отделните фрагменти, които по правило изобилстват и на модния подиум, и в творческата лаборатория на повечето модни творци.

ДИЛЯН МАРКОВ е автор на две самостоятелни изложби "Голо тяло" (1996) и "Модна фотография" (1999). Завършил е художествена и приложна фотография в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" при проф. Румен Герджиков. Членува в Асоциацията на рекламните фотографи в България. Притежава множество награди за висок професионализъм, сред които - "Златна игла" на Академията за мода (2000) и наградата за рекламна фотография на "Реклама ЕКСПО '97".

Първите му творби, посветени на модния дизайн, са обвързани с колекции на известните наши дизайнерки Натали Генова и Елизабет Михайлова. В единия случай той си служи чудесно с метода на контраста, а в другия с помощта на различните битови интериори, фолклорна обстановка и национални символи постига максимално въздействащ ефект на есенно-зимните облекла. Според него модната фотография е "... нещо нереално, театър, игра, поза шоу... По света  главно е бизнес. В България обаче не може да се говори за нея от тази гледна точка" (10) .

Към реализацията на своите творчески  проекти - художествена фотография, реклама или мода - той подхожда с ясна концепция, стремейки се да интерпретира конкретната задача  през призмата,  през филтъра на своето собствено разбиране. В такъв момент гледа на себе си като на режисьор и дори "диктатор". Вярва много в единството между фотографа и модела. Отношението му към еротиката и опасността от преекспониране, водещо до кич, се определя от индивидуалния му усет, от чувството за оригинално показване на човешкото тяло или пък на части от него. Когато снима актова фотография, той търси красотата, особеното излъчване на телесната форма, стремейки се да акцентува не върху всеизвестните, познати до втръсване детайли и зони - било от торса, гърдите или бедрата, а върху онова, което придава ренесансово усещане, допринася за алюзията с приятни неща. Пластиките, линиите, обемите на женското тяло го привличат и амбицират да ги експонира по свой маниер, със своя техника и чрез собствен, оригинален прочит. "За собствено удоволствие харесвам да правя фотография на голо тяло. Интересна ми е пластиката на телата, линиите, формите им (още от студент се възхищавам от древногръцките скулптури). Ако ми попадне модел с интересна пластика, който познава тялото си и "живее"  по време на снимките, и се получи магията между нас, то тогава стават много хубави снимки. Бих искал да направя албум с точно такива снимки" (11) .

ЕНЧО НАЙДЕНОВ е сред талантливите млади художник-фотографи, избрали за свой предмет модата. Без излишно хиперболизиране може да се твърди, че пред неговия обектив са заставали едни от най-красивите българки. През 1995 г. завършва Техническия университет - специалност "Радио и телевизия", а през 2000 година става магистър по маркетинг в Университета за национално и световно стопанство. В началото на 90-те години работи като фотограф на свободна практика, фоторедактор на сп. "Модева", а от 1997 г. - в сферата на рекламната и комерсиалната фотография чрез собствено дружество. Фоторедактор е на сп. "Фотомодели" (от 2001 г.).

Занимава се и с педагогическа дейност - от 1999 г. е преподавател по фотография в Нов български университет по дисциплините "Обща фотография" и "Модна фотография". Автор на фотографии и корици за списанията "Дева плюс", "Егоист", "Клуб М", "Бюти", "Фотооко", "Фотомодел", "Photo", "Бела", "Коса и стил", "Наш дом", "За жената", "Модева". Негови снимки са отпечатвани в почти всички български вестници.

Енчо Найденов е учредител и секретар на Асоциацията на рекламните фотографи от 1999 г. насам. Носител е на различни призове, сред които  "Моден фотограф на годината" (1996) на Фестивала на висшата и авангардна мода и  Почетен плакет за особен принос в модата на Форум Българска мода (2000).

 На дейността си, посветена на модната фотография, той гледа като на изкуство, като на възможност да се покажат най-красивите страни на нашия свят. Сред несъмнените му професионални триумфи е и обстоятелството, че прочутото френско списание "Фото" три пъти публикува негови произведения - веднъж с известната Наталия Гуркова, втори път - с друг наш чаровен модел - Ния, и трети път - през 1999 г. - едновременен фотобукет от три наши модела. През 2001 г. пък Енчо Найденов бе избран да снима известния германски фотомодел Вернер Бузен като лице на продукт за мащабна рекламна кампания в нашата страна.

            "Модната фотография е един дял от цялостната рекламна фотография, където визираният обект са дрехите, бижутата, парфюмите и изобщо цялата модна индустрия" - обяснява своя възглед за модното фотоизкуство Енчо Найденов (12) .

Дрехите, гримът, интериорът и особено типажът, който се снима, обогатяват твърде отчетливо модното фотографско изкуство. Ако примерно се снимат старинни рокли, задължително е и обстановката да е ретро и за да бъде още по-автентично излъчването на модела, трябва много старателно и внимателно да му се обясни епохата, нравите, обичаите, характерни за дадения период. Друг е въпросът, когато се фотографира официално облекло. То е по-специфично за снимане - изисква по-голяма сдържаност и грация, известна стегнатост, а моделът трябва да се държи като дама (това е официално облекло, все пак!). 4Няма да видите скоро български фотографии в "Ел", "Вог" и "Космополитън", категоричен е Енчо Найденов, "Това е въпрос на цялостна модна индустрия. Първо дизайнерите трябва да са на ниво. Докато те не започнат да произвеждат високо качество и не излязат на световния моден подиум, за фотографите ще е трудно да направят какъвто и да било пробив в международен план" (13) .

ИВАН ГЕОРГИЕВ е безспорен професионалист във фотожурналистиката и модната и рекламна  фотография. Макар че за мнозина той е самоизградил се творец, не може да бъде подминато голямото влияние, което оказва върху стила му т. нар. "полска школа", както и двете му чуждестранни специализации, респ. в САЩ и Холандия. Времето до 1990 г. минава в първи опити, сътрудничество във вестници и списания, участия във фотоконкурси и изложби в България и зад граница. През 1978 г. навлиза в цветната фотография, въпреки че голямата му слабост са черно-белите фотоизображения.

След 1990 г. активно работи за много вестници и списания у нас и по света - в. "Стандарт", Пресгрупа "168 часа", сп. "Българско фото", френското сп. "Фото", холандското "Фото и Дока", "Куриер Палша", "Нешънъл джиографик", "Далас морнинг нюз", а също и в "Белла", "7 дни спорт" и др.

Иван Георгиев търси скандала и скандалът търси него. Зад тази на пръв поглед странна антитеза се крие много истина за връзката характер - творчество, индивидуалност - фотографски стил.

Скандалните моменти, запечатани от неговия фотообектив са особена смесица от необичайна картина, нестандартен детайл, светкавична засечка на недоразумение, конфузия или пък сблъсък в светския живот, на модния подиум или просто в баналното инак всекидневие - на улицата, в бистрото, в градската градина. Може би тъкмо тази способност на фотографа и експанзивният му (но определено работохолически) характер го отличават от неговите колеги. Неофициално е титулуван фотограф папарак N 1 у нас. А официално - през 1999 г. е класиран на 24-о място в рейтинга на папараците по света (класацията е на сп. "Фото").

Най-добрите му модни фотографии биха могли да се откроят в две   плоскости - снимане на важни модни събития от подиум и снимане на   известни наши модели за реклами на модни стоки. Навярно следва да се   въведе и третата плоскост, която включва неговите неуморни търсения на свежи лица, оригинални състояния, емоционални сюжети и неподправени сценки от реалния живот. Неслучайно Иван Георгиев следва собствения си девиз: "Всичко в името на фотографията". Брилянтно владеейки техниката на снимане, той създава чудесни продукти, които са в състояние допълнително да естетизират дрехата, украшението, жената или мъжа, които ги демонстрират. Мащабните му фотографски изяви са свързани с годишните церемонии на Академията за мода, сезонните салони на Форум Българска мода, както и други събития от областта на модния дизайн и конкурсите за красота в България - на практиката продукциите на модните  агенции. Работил е и за компаниите "Кока-Кола", "Луфтханза", "МобилТел", авиолиниите на Швейцария и Австрия, Спортния тотализатор и др. От 1989 г. е признат за фотограф-художник, а през 1995 г. е в списъка с 140-те фотографи от целия свят, признати за най-добри в Санта Барбара, Калифорния. Фотограф на годината (2000) и първа награда на  българо-американската фотоагенция.

МОНИ ФРАНСЕС принадлежи към групата на особено силно изявените наши модни и рекламни фотографи. Години наред работата му е свързана с документиране на красотата и с някои от най-престижните изяви на българския дизайн. Завършил е специалността "Реклама"  в Нов български университет. С фотография се занимава от юношеска възраст, а професиално - от 1989 г. През 1992 г. представя две самостоятелни изложби в Ню Йорк и Истанбул. Дългогодишен член и учредител на Академията за мода. От 1993 г. е на свободна практика, като се специализира в областта на рекламната фотография. Работил е по рекламни проекти на фирми като "Крафт Якобс Сушард", "Шел - България", "Цептер - България", "Ести Лаудер", "Бенетон", "Фортуна", "Интеркозметикс", "МаксМара", "Мобифон", "Дюърс",  "Уърлпул", "Арома", "Криция" и др. В областта на модата си партнира с модните къщи "Жени стил", "Парушев", "Мануел", "Монтели", "Суна", "Жана Жекова", "Мария Магдалена", "Кристина авангард" и много други. Сътрудничи активно на пресата. В момента има собствени фоторубрики във водещи български списания. Има хиляди публикации в България, а така също в Израел, Турция, Испания, Великобритания, Германия, Египет, Югославия и др.

Пред обектива му са позирали Нели Топалова, Васил Найденов, Весела Лечева, Васил Петров,както и много други известни звезди на спорта, попмузиката и другите изкуства. През 1990 г. силно впечатление прави неговата изложба "Евреите в България", показана в Ню Йорк и Истанбул. Водещи за него са перфектният грим на модела и адекватното осветление в студиото.

Според Мони Франсес модната фотография е немислима без комерсиалната фотография - средствата, припечелени от втората, помагат за творческите търсения и експерименти при първата. Възмущава го обстоятелството, че у нас все още фотографското изкуство не се цени подобаващо и че в повечето случаи се гледа твърде повърхностно на работата на фотографа. Не приема мисленето на онези дизайнери и манекени, които претупват подготовката за студийните снимки: "Самите манекени, а в много случаи не само те, но даже и дизайнерите не искат да прибягват до помощта на гримьора; не искат да викаме коафьор; не искат да си вземат шапки, защото всичко това струва пари. Това обаче са неща, които са изключително важни в едно заснемане на модела, защото без гримьор, без коафьор, без допълнителни аксесоари не може да се постигне визията, която показваме в списанията" (14) .

ОГНЯН ПАНОВ е сред основателите на списание "Клуб М" и има внушитиелен принос за естетската му визия, за артистичните и прецизни фотографии по неговите лъскави страници. В авторския му актив влизат многобройни корици на списания, снимките за календари, проспекти, модни и рекламни каталози. Пред обектива му са позирали такива известни поппевци и артисти като Лили Иванова, Камелия Тодорова, Коцето от "Медикус", Васил Петров, както и Стефан Данаилов, Катя Паскалева и др. Завършил е Техникум по фотография, след което и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Майстор на рекламната и модната фотография. За Огнян Панов са характерни драматургични ефекти в портретуването и използваното за целта деликатно осветление, а еротиката е "същинският извор на емоциите".

Редом с това той фаворизира жанрове като художествения портрет, психологически ситуирания портрет и постановъчната фотография с модели. Представил е три самостоятелни изложби. "Това, което обичам най-много в моята професия, е да наблюдавам. След това естествено, като функция идва анализът, идва търсенето на по-дълбоко психологическото и причинното в поведението на хората. Навсякъде. Дори в трамвая и извън него, тук, сега и утре... Работил съм с много модни творци, но категорично ще кажа, че най-голямо удоволствие са ми доставяли контактите с Запрян Маринов, Васко Василев, Мария Недкова, Евгения Живкова. Много ги уважавам и много им се възхищавам" - сподели преди време Огнян Панов (15) . В модната фотография харесва бягството от баналното документиране на модния живот, от рутинното показване на дрехите и допълненията. Предпочита да улавя същностните моменти в подготовката на едно шоу или пък физиономиите, телата и като цяло - състоянието на моделите в паузите. За него смисълът на фотоизкуството е в откриването на онази красота, на онази философия и всекидневна логика, която се изплъзва от погледа на хората, но не може да убегне на фотоокото, на усета и рефлекса на майстора на камерата.

ПЕТЪР ИВАНОВ работи професионално в сферата на модната и рекламна фотография повече от десет години. Преди това е бил в СТФ "Екран", където е участвал в екип, заснел над 120 документални и 10 телевизионни и игрални филми. В актива му като моден фотограф са снимки на известни наши модели - Даниела Серданова, Албена Петрова, Жени Калканджиева, Елена Ангелова, Елена Гаврилова (която той смята за свое откритие). Гордее се с филма си за Христо Стоичков "Българският посланик".

            Творческите му интереси са привлечени от спортни звезди и кумири като Йохан Кройф, Стефка Костадинова, Весела Лечева и други спортни знаменитости. Негово дело са календарите на "Форд Мото Пфое" и туристическия комплекс "Албена" с образите на Мария Мечкова и Даниела Среданова. В момента подготвя календар с Ани Пейчева, презназначен за италианска мебелна къща.

            Петър Иванов се е представял със свои произведения на конкурс в Полша, а в Чехия е участвал със своя авторска изложба. Негови фотографии са публикувани и в редица чешки списания.

            Кое отличителното за творческия почерк и за спецификата на фотоинтерпретацията в дейността на Петър Иванов? Едната особеност е свързана с тънкия му подбор на модели - често пъти и непрофесионални, които излъчват красота и магнетизъм, типични за съвременните млади българки. Другата е, че в редица проекти фотографът предпочита външните снимки пред студийните - утрините на морския бряг или пък сънливия пейзаж на градския парк. В неговата естетика комуникацията природа - женско тяло има наистина запазено място. Третата особеност в изкуството на този способен творец с фотокамерата опира до желанието му максимално да изчиства всеки кадър от ненужните подробности, от визуалния баласт, който повече пречи, отколкото помага на точността на посланието.

            Като цяло Петър Иванов  селектира модели, които редом с физическото съвършенство, обаянието на лицето, на очите и устните и притегателната сила на торса и бедрата са заредени и с духовност и интелигентността на тяхното излъчване допълва общото впечатление за естетическа пълноценност и емоционална непринуденост.

РУМЯН КИРИЛОВ - РОМИ е първият носител на "Златна игла" за фотография на Академията за мода (1994). Може да се твърди, че с неговото публично признаване от страна на модните критици у нас се поставя по-отчетливо границата между снимането на мода и останалите жанрове и поджанрове на фотоизкуството; маркира се по-категорично ценността и отвоюваната територия на модната фотография като част (при това твърде автономна) от рекламната фотография. Още в зората на новата демокрация у нас - през 1990 г. - заедно с колегата си Валентин Киров създават първата частна фотогалерия към театър "Сълза и смях". Несъмнено сред водещите мотиви да се захване с това е и вътрешноприсъщото му желание да твори свободно, да прави изкуство и да хвърля мост между сцената и фотообектива, между театралния салон и галерията с художествени фотографии.

Позирали са му най-известните български фотомодели - както по-зрелите Даниела Серданова и Петрана Енчева, така и по-младите Албена Ценева и Диана Христова. Перфектно е улавял специфичното очарование и очарователната специфика на актрисата Аня Пенчева и телевизионната журналистка Маргарита Михнева. Твърди се, че истинската му фотокариера започва със снимки на актова фотография - успял да склони една проститутка да му позира гола, тя се държала съвсем освободено за разлика от много други модели. Има свое собствено схващане за жената, за нейната природа и нагласа - смята, че жената е като глината и трябва да бъде "мачкана" и моделирана (16). Женските образи, запечатани от неговата фотокамера, са полисемантични и полифонични: веднъж в погледа им се чете недоверие, друг път - сексуална агресия, трети път спонтанна радост от живота, от любовта и от флирта с обектива. Понякога те излъчват надменна, аристократична хладина, а друг път - покоряват с детинската еротика на Лолита.

            Роми не допуска воайорът у него да вземе връх над поета, над естета. Дразни се и  дава воля на критичното си несъгласие по повод на зле разбраната хубост на модела, позиращ за рекламна фотография и разголващ - по искане на клиента, на този, който поръчва музиката. В пресата могат да се срещнат твърде показателни негови твърдения: "Когато отиваш при един фотограф - или го харесваш, или не. Гонел съм клиент и съм връщал парите. Идва веднъж един голям шеф и ми казва, че иска на момичетата в календара му хем да се виждат "котенцата", хем циците" (17) . Една мисъл, един по-скоро естетски, отколкото морален протест срещу парвенюшкото, дебелашко отношение към женската голота, към фината и завладяваща еротика. Между еротичната гастрономия и художественото издигане в култ на телесното съвършенство няма нищо общо, не може по никакъв начин да се осъществи компромис. Особено е щастлив от факта, че имиджът на българката като красива жена непрекъснато получава нови и нови международни признания. "Просто много се радвам на този имидж, който има българката - на красива жена, на достолепна жена, на възможностите, които има. Много се радвам да покажа всичко, което тя го има като дар от Господа. С малко помощ ще се получи едно много сериозно национално лице" (18) .

Дори и случайно попадналата пред очите ни фотография на Роми е в състояние да ни заинтригува с умно кодирания подтекст, с контраста или пък хармонията на "участницитие" в композицията. Как да се обозначи неговото умение да превръща стандартните неща в нестандартни, да открива красотата и амока, възбудата и екстаза в лица и тела, които улисан в вскединевието си човек даже би подминал? Някои го наричат висок професионализъм, други - перфектност, а самият фотограф предпочита думата "качество": Залагам на "високото качество". "Всичко, което съм правил досега, е било в името на Нейно величество Фотографията. Но рекламната фотография е особено отговорна работа. Тя внушава идеи, възпитава, развива естетическото чувство. Тя предлага това, на което подражават младите момичета и момчета, на мъжа от списаниеито, на личността от плаката. Фотографията, това най-масово изкуство, е на улицата, по стените, във всеки дом. Но нивото ни все още е отчайващо. Ужасявам се, като гледам по печатниците - посредствени снимки, календари... А имаме големи автори, но мнозина се занимават с какво ли не, за да припечелят" (19) . Взискателността към изкуството на фотографията при Роми е взискателност към самия себе си. Със сигурност това благородно и обърнато навътре към душата и характера чувство е част от генетично унаследени черти и качества; със сигурност този белег е останал и от средата, и от опита, и от преодоляването на неизбежните професионални бариери. Но тук не може да се пренебрегне и голямото влияние, което е изпитал върху себе си и своя творчески инструментариум Румян Кирилов от световните асове на фотографията - Хелмут Нютън, Дейвид Хамилтън и Хърб Риц. Едни са го мотивирали да търси мистиката, непознатото в изображението, а други - по време на фотосеанса да се стреми да предизвика ново, оригинално състояние, което в крайна сметка и да остави достойно усещане за наслада, за възхита.

ТЕМЕЛКО ТЕМЕЛКОВ е сред най-добрите български рекламни и модни фотографи. Занимава се с фотография от 1984 г. Работи за различни клиенти - "Мобиком", "МобилТел", "Рубела", "Дафне", "Делфина" и др. Негови произведения са излизали на страниците и кориците на повечето модни списания в България. В момента снима предимно за сп. "Ева". Член е на Асоциацията на рекламните фотографи още от нейното основаване.

Номиниран е за "Златна игла" на Академията за мода - за най-добър моден фотограф на годината. Носител на награда за фотограф на годината на "Визаж модел груп". Поредното признание за брилянтната му техника на снимане и оригиналност в хрумванията дойде от френското списание "Фото", което избра за своя корица тъкмо негова фотография през януари 2001 г. и му даде наградата от ежегодния си конкурс.

Темелко Темелков има свое разбиране за модната фотография - същността й е комерсиална, но пък силата й е да променя представите на хората за света, в т. ч. и за света на предметите, аксесоарите и като цяло - на облеклото. Както сам той твърди, "фотографията за мода е абсолютно комерсиална фотография, защото самата мода има за цел да продаде някаква дреха. Това е най-близко до човека - външният му вид зависи от това, как ще бъде облечен, какви аксесоари ще има по него и това е начин да четкаш самолюбието на някой, като бъркаш право в душата му с помощта на модата. Оттам фотографията за мода има за цел да те накара да видиш нещо и да се впишеш вътре в него, да повярваш, че това, което виждаш - си точно ти самият..." (20) . Когато работи с модели, Темелко Темелков се стреми да бъде максимално близко до тях - в прекия и в преносния смисъл. Той храни убеждението, че за да бъде една фотография автентична, оригинална и въздействаща, несъмнено авторът й трябва да опознае максимално добре човека, когото снима - не просто формата на тялото или пък овала на лицето, а самия човек, защото, "когато си опознал нещо, можеш да го представиш и покажеш най-добре" (21) .

Фотографът добре съзнава диалектическия принцип за количеството, което прераства в качество. Доказва го обстоятелството, че по време на един фотосеанс изщраква най-малко 10 филма, от които после бял свят виждат едва няколко снимки. Обожава да снима пейзажи, а когато пред обектива му застават човешки персонажи, главната му цел е да ги накара да се освободят, за да съумее да разкрие най-характерното за тях. Идеята му в крайна сметка е неговите произведения да казват, да говорят онова, което обикновено ни се изплъзва във всекидневието - което убягва на човешкото око (22) .

Той има свое художествено разбиране за женската красота, стила и изяществото. Стреми си към нестандартен ракурс. Фотообективът му флиртува със светлината, но и визуализира флирта с изчистения сексапил и дискретното изкушение.

ЯВОР ПОПОВ е безспорният доайен на рекламната фотография у нас. Със своето осезателно професионално присъствие в аурата на българската фотография и в частност на нейните рекламни и модни сектори е емблематичен и показателен както за приемственост между поколенията, така и за пълноценно, зряло индивидуално развитие на творческите феномени в новите видове изкуства. Запомнящ се със своята оригиналност и перфекционизъм автор на рекламни плакати, билбордове, каталози, календари и албуми. Още през 1979 г. Министерството на културата го удостоява със званието фотограф-художник. Работил е като фотограф-редактор в редакция "Форек" на "Българска фотография", бил е зам.-председател на Клуба на фотодейците в България, а от 1995 г. е фотограф на свободна практика. Специализирал е във фирмата Sinar, Шафхаузен, Швейцария.

Член е на Управителния съвет на Националната фотографска академия. През последните 21 години е участвал в много изложби в страната - София, Пловдив, Добрич, Смолян и др., и в чужбина - Индия, Канада, Полша, Македония, Югославия, Ливан и др.

Неотдавна Явор Попов реализира по страхотен начин идеята си да портретува лицата на най-известните български фотографи. Неговата изложба и специален албум "Големи портрети" получиха изключително високи оценки както от специалисти, така и от най-широка публика. В предговора си към албума доц. Георги Лозанов красноречиво отбелязва: "Портретите, от една една страна настояват на буквалната гледка - до косъмче, до пора, до "структура на плътта", а, от друга страна, веднъж активирали хищната сетивност, я подчиняват на завършените, лично мотивирани, представи на автора за собствените му "модели" (23) . Наистина портретите на Иво Хаджимишев, Шаварш Артин, Светлана Бахчеванова, Станка Цонкова - Уша, Гаро Кешишян, Йордан Йорданов - Юри, Людмил Цанков и др. илюстрират не само безупречна техника и рефлекс към "улавянето на моментната фациална емоция", не толкова откриване и запечатване на характерова особеност и душевна идентификация, колкото самоувереността, убедеността на фотографа в строго специфично наблюдение, в оптическата констатация на онова, което често се изплъзва на човешкото око.

            В анализите и оценките за него се набляга върху топлотата, настроението, подтекста и богатата нюансировка на произведенията му. Той съумява да превърне все още неизвестното симпатично момиче, озовало се в студиото му, в хубавица, която става звезда, прочува се с красотата си и затова действително е валидно мнението за способността, за таланта му: "Той е майстор в рисуването със светлината и той може да подсили палитрата, която във всеки наш брой поднасяме на нашите читатели" (24) .

            Подобно на други свои колеги той вмества понятието модна фотография в друг, по-обемист жанр - рекламната фотография. Близо тридесет години той е в този жанр и не се срамува да признае, че има още какво да научи. Рекламната фотография не може без модата, защото тя е част от нея и както споделя фотографът - "връзката между мода и фотография е огромна. Рекламната фотография е такъв жанр във фотографията, който се занимава с всичко ново, всичко модно. А това, което се прави в областта на дрехата, е ново. Всичко е мода, така че рекламната фотография е пряко свързана с модата. Просто рекламната фотография снима модата и е модерна именно защото го прави" (25) .

            Явор Попов схваща  модната снимка като  творчески резултат от обединените усилия на дизайнера и на човека зад фотообектива. Най-силният му период в модната фотография е белязан с изключително ползотворното му сътрудничество с покойния вече Владислав Шмидт - голямото име в българската мода. Произведенията от това време аргументират единството дреха - модел - фотография. Липсата на самоцелни ефекти и майсторството при пресъздаването на тънкия флирт между жената и шапката, жената и дрехата, жената и украшението подсилват стойността на модните снимки на Явор Попов и дизайна на Владислав Шмидт. Този творчески синтез неминуемо довежда до усещането за възвисеност, аристократизъм и душевен комфорт. Днес фотографът си спомня за изумителния професионализъм на Владислав Шмидт - как е навлизал по време на фотосеанси в най-дребните детайли и как тъкмо от него е научил истината, че модата си е мода, но детайлите са най-важното нещо, че един сантиметър наляво или надясно, нагоре или надолу могат да бъдат решаващи за фотографията. "Винаги се сещам за оня момент, в който аз съм още на дежурно осветление и той ми казва: "Ето, така го искам!" За нас и за вас, които знаете какво е осветление, ни е ясно, че това не може да стане, но той беше такъв: "Ето, това искам да стане!" Случвало  се е да работим и на свещи и той отново реагираше така. Тъкмо това за мен е интересното в нашата работа" - описва Явор Попов дълбоките си, неизличимите си впечатления от съвместната работа с един от най-талантливите български дизайнери (26) .

* * *

Този бегъл и съвсем непълен персонифициран преглед на съвременната българска модна фотография (27) води до няколко интересни и  констатации. Първата е, че релацията рекламна - модна фотография у нас е успешна формула за оцеляването и развитието на този жанр на фотоизкуството. Синтезът между двете формира у фотографите както по-бърз рефлекс към потребностите на пазара и оттук - към растящите критерии за качество, модерност и сугестивност на произведенията им, така и непрестанен стремеж към избистряне на творческата концепция, към откриване на нови зони на красотата и като цяло - раждането на нов поглед върху фотоинтерпретацията на облеклото и допълненията, моделите и модните ревюта, грима, прическите, козметиката, стила на живеене и светския живот.

Втората съвременна тенденция в нашата модна фотография е обвързана с увеличаващите се (макар и колебливо) възможности за професионална изява и постепенното реабилитиране на възнагражденията за този труд. С появата и усъвършенстването на лъскави списания като "Мода", "Бюти", "Ева", "Егоист", "Ревю", "Козметичен калейдоскоп", "Белла", "Максимум" и др. се изостря потребността от майсторска фотография - при това не просто рекламна, а чисто модна, свързана със строго определен предмет на отразяване и с все по-изчистени критерии за професионализъм и качество. Ангажиментите и поръчките към модните фотографи растат и от страна  на стабилизиращите се агенции за манекени и фотомодели (особено от страна на такива крупни структури като "Визаж модел груп", "Ексграунд", "Ивет фешън", "Мегаталант" и др.).  Допълнително се засилва интересът към тази сфера на рекламната фотография и откъм PR агенциите и особено от страна на онези пиармени и имиджмейкъри, които се занимават с организирането на модни промоции и презентации, с изграждането на персонален имидж на политически и държавни личности, попзвезди, различни представители на шоубизнеса и светски персони.

Имат ли недостатъци българските модни фотографи? Както не са съвършени и другите творци в останалите зони на модния дизайн, така и те не са оперирани от определени слабости и недостатъци. Твърде съществена отрицателна черта например е, че повечето от тях все още имат проблеми със самото снимане на дрехата и украшението, на облеклото и допълнението. По силата на някаква хиперестетска предоминанта модните фотографи у нас продължават да се захласват повече по тялото и сексапила на моделите, отколкото по цялостното звучене и детайлите в изработката на самата дреха, на самите аксесоари. Друг недостатък е, че (с неголеми изключения) те следват инерцията на стандартното снимане, разполагат с ограничен набор от схеми за позиране, сюжетите и фотоинтригите им са доста банализирани и като цяло все още трудно се откъсват от гравитацията на еднообразието и шаблона. Причините за това са и субективно-творчески (дефицит на креативно въображение и смелост), и обективно-материални (недостиг на финансови средства за изграждането на модерни студиа и набавянето на високотехнологична апаратура).

По-нататъшното усъвършенстване и динамизиране на  българската модна фотография е зависимо от общия бизнесклимат и разцвет на рекламата и рекламния пазар, както и от индивидуалната творческа еволюция на родните майстори на обектива. Бъдещето принадлежи на радикалната, иновативна модна фотография, а българската мода вече разполага със сериозен потенциал, наченки на базов ресурс и енергични, свежи по дух млади създатели на фотоизкуство.

* * *

3. Агенциите за фотомодели и конкурсите за красота