СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА МОДА

(Впечатления от последните две години)

ЛЮБОМИР СТОЙКОВ

Случилото се в сферата на дизайна на облекло и основните модни събития у нас през последните две години дават основания да се споделят някои - макар и бегли - впечатления1. Къде трябва да търсим плюсовете и минусите, предимствата и недостатъците, постиженията и провалите в съвременната българска мода? Станаха ли по-добри нашите дизайнери? Доближиха ли стила си до високите професионални образци на своите колеги от световен мащаб като Ив Сен Лоран и Том Форд, Армани и Валентино, Джон Галиано и Аликзандър Маккуин, Дона Каран и Оскар де ла Рента, Унгаро и Лакроа, Вивиън Уестууд и Бетси Джонсън? Какви по-важни събития се случиха в дистанцията от времето между излизането на "Алманах на българската мода 2000" и "Алманах на българската мода 2001"? По-ясни отговори на тези въпроси бихме могли да получим, ако се вгледаме конкретно в динамиката на родния моден дизайн, в основните тенденции на модната фотография, в променящото се състояние на агенциите за фотомодели и конкурсите за красота,  както и на уникалната журналистическа формация "Академия за мода.

1. Модният дизайн

За съжаление през изминалия период не могат да се посочат някакви главоломни успехи или пък  чисто творчески победи както във вътрешен, така и в международен план. Преобладаващата част от нашите дизайнери  все така трудно организираха собствено производство. Повечето от тях бяха лишени от възможността да подготвят пълнокачествени колекции и да участват със самочувствие и увереност в конкуренцията със своите чуждестранни колеги.

И все пак кое бе най-интересното в българската мода във времевия отрязък между 2000 и 2001 г.? С абсолютно ясното съзнание за семплите и ограничени възможности на българските дизайнери, на нашата модна индустрия (най-вече поради липса на образователни традиции, както и поради цялостния дисбаланс в прехода към пазарна икономика) могат да се отбележат някои положителни страни в развитието на родната мода. В естетически план изминалият период отбеляза известен спад в кича и безвкусицата, в елементарното подражателство и посредственото качество на ушиване на дрехите. Заедно с това обаче не липсваха мегаломански изяви и себеоценки за мода на "световно равнище", шедьоври на "висшата и авангардната мода", безчет етикети и призове на "топдизайнери", "топмодели", "топкоафьори" и пр.

1.1. Индивидуални постижения

Без авторското присъствие, без индивидуалната обагреност на дизайнерските произведения е немислима еволюцията на стила и усъвършенстването на професионализма в модното творчество. Кои са по-ярките имена в българската мода през изминалия период?

Георги Колев. Неговата богата творческа биография включва много  важни детайли: възпитаник е на нашата Художествена академия и на Висшата академия за изобразителни изкуства в град Лодз (Полша);  магистър е на изкуството и е канен от Анджей Вайда да проектира костюми за негов филм. През 1977 г. Георги Колев е сред петимата номинирани дизайнери в света - редом с Ханае Мори, Ги Ларош, Франческо Смалто и Салваторе Ферагамо (остров Хвар, Югославия). Години наред е работил в ЦНСМ, "Руен", "Веда" и др. Сред учредителите е на Международния форум на естетиката в Пловдив през 1987 г., от където води началото си Форумът на модата, преименуван след това на Форум Българска мода, чийто активен член е и днес. От 1990 до 1992 г. е председател на дружество "Дизайн" към Съюза на българските художници. Създава колекциите от представителни облекла за националния отбор по художествена гимнастика за първенствата в Страсбург и Виена. Разработвал е мъжки и дамски парфюми в ограничени емисии и е организирал авторски бутик в Тбилиси  (Грузия). Получавал е много отличия  - плакети, златни медали и др. - за своите международни участия, сред които  "Лада - Десислава" (1980, 1981) и Международния фестивал на модата  в Пловдив (1985, 1986, 1987, 1988).

През 1999 г. създава фешън студио "Георги Колев", а година  по-късно получава и "Златна игла" на Академията за мода - за цялостен принос към българския моден дизайн. Днес Георги Колев разработва дамски, детски и мъжки колекции, които са насочени към максимална чистота на линията и вътрешна хармония между елементи и аксесоари.

Дарина Манченкое сред големите имена в българския моден дизайн. Ползва се с чудесна репутация на творец със завършен стил,  висок професионализъм и естетическа перфектност. През 1972 - 1975 г. е посещава курсове по френска литература в Сорбоната. През 1975 г. завършва Висшата школа за модна стилистика, висша мода и костюм "Арман Гожел" в Париж, а през 1982 г. се дипломира в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - специалност "Френска филология". Работила е години наред костюми за киното, театъра и телевизията. Многократно е номинирана от Академията за мода за "Златна игла" като най-добър дизайнер.

По подобаващ начин през 2000 г. Манченко чества 25- годишнината от началото на активната си творческа дейност. Шоуто, на което дизайнерката показа най-новите си произведения, бе уважено и от г-н Давид Пизанти, доскорошен директор на салона за дамска мода "Прет-а-порте Париж". Самата колекция, обособена в три части, бе красноречиво доказателство за таланта на авторката: смесица от градски шик и тънки фолклорни заемки, наситени с чувство за хумор дизайнерски контаминации - чантичка във вид на панталон и пискюлчета вместо копчета. Всичко това показа основното послание на Дарина Манченко, според което модата се променя постоянно, но стилът остава (ала Шанел!). Редом с това авторката бе кодирала и други свои изконни принципи - културният мост между поколенията и смесването на стилови особености от различни периоди са за предпочитане пред студената елегантност, лишена от живот и сведена до естетски херметизъм. С юбилейната си колекция Манченко се постара да улови съвременния ден, актуалния момент. И успя именно защото нейните произведения бяха заредени с топлота и женственост. На финала на ревюто излезе певицата Белослава - дъщеря на актрисата Анета Сотирова, облечена с булчински тоалет, вдъхновен от националната носия.

През есента на 2001 г. Дарина Манченко направи авторско ревю съвместно с друга голяма наша дизайнерка - Йорданка Чернаева. Насладата от шоуто, състояло се в ресторант "Роялс", бе още по-пълна благодарение на оригиналния избор на манекените - известни наши актриси и телевизионни звезди - Биляна Петринска, Гала, Ернестина Шинова, Камелия Тодорова, Койна Русева, Снежина Петрова, Силвия Въргова. За Манченко есенно-зимната жена може да бъде облечена практично в един тоалет от сутрин до вечер: "Така че да не й се налага да сменя дрехите си, а само аксесоарите." Дизайнерката набляга на взаимозаменяемостта на отделните компоненти - сака, поли и панталони да могат да се комбинират свободно - и извежда на преден план веревната игра. Материите са предимно вълна, сатенирана коприна, вълнено трико, сурова коприна с памук и органза, а цветовите акценти падат върху черно, сиво и бяло - за дрехите, и синьо и червено (до по-тъмните му оттенъци) при аксесоарите.

Евгения Живкова. Последните две години бяха особено благосклонни към  Евгения Живкова, главен дизайнер на модна къща "Жени стил". Тя бе обявена за дизайнер на 2000-ата година, получавайки "Златна игла" на Академията за мода в най-авторитетната й категория - за индивидуален принос към българския моден дизайн (Живкова вече има една златна игла, но като модна къща). Нейното развитие демонстрира безспорни качества и умения да се справя перфектно както с естетическите предизвикателства, така и с пазарните и икономическите бариери, стоящи по принцип пред българските дизайнери. Тъкмо тя спечели конкурса за обличане на българските олимпийци на игрите в Сидни. В най-новата ни политическа история Евгения Живкова със сигурност ще влезе и като първия дизайнер депутат. На изборите за 39-о обикновено народно събрание тя бе избрана за народен представител от "Коалиция за България" и още в първите месеци на своята обществена и държавна дейност публично и критично оцени редица модни гафове в парламента (слабата култура на обличане, пренебрегването на изискванията на протокола за подходящ външен вид и др.).

Евгения Живкова подсилва влиянието на своя дизайн и с оригиналния избор на местата за провеждане на дефилетата. През септември 2000 г. тя се спря на Националния исторически музей в резиденция "Бояна", а през март 2001 г. направи ревюто си под купола на  цирк "Балкански" в ж. к. "Младост" в София. Трябва да се отбележи, че смяната на географията на ревютата и по-конкретно различната пространствена концепция в този случай помага много на дизайнерката да открои по-релефно творческия си замисъл, тъй като самите облекла се експонират така, че да се запомнят още по-добре.

На септемврийското си ревю (2001 г.) в Националния дворец на културата тя лансира отново двете си рекламни лица - шестата по хубост в света - Евгения Калканджиева,  и трикратната световна шампионка по художествена гимнастика - Мария Петрова, респ. за официалната и за спортната линия. Показаните облекла (заедно с булчинското) бяха 70 на брой. По интересен и завладяващ начин си "партнираха" удължените силуети и прозрачните и полупрозрачните материи, които придаваха фино еротично звучене на дизайнерското послание. Комбинацията от трико и сурова коприна според "Жени стил" е особено актуална и практична. Отчитайки все по-властното навлизане на спортния силует и детайлите в дамския костюм, Евгения Живкова не загърбва и класическия официален тоалет, обогатен обаче със съвременни мотиви и фрагменти.

Запрян Маринов несъмнено е сред онези български модни асове, за които последната година на века приключи успешно. Неговото шоу в НДК в самия край на декември 2000 г. показа развитие, зрялост и перфекционизъм. Все качества, чиято стойност се умножава поради трудния икономически и бизнесклимат. Първият носител на "Златна игла" на Академията за мода отново зарадва своите фенове и доказа, че има всички основания да се говори за собствен облик на българската мода. Двойната премиера - от общо 80 облекла, съответно за жени и за мъже - целеше да лансира публично неговите творчески виждания за стила. От тъканите заслужава да се отбележи огромното внимание, което се отдава на кашмира, студената вълна, а също така и на коприната и дантелата за официалните облекла. Фаворизирани са тъканите "Стенли", и то най-вече кашмирите и екокожите. Цветовата палитра варира от синьо-зелено през сиво, червено и черно.

Новото е свързано най-вече с акцента върху облеклата от студена вълна и кадифе, от една страна, и върху асиметричните вграждания в различни цветови тонове, от друга. Костюмите за мъже от полиестерна коприна са издържани в стила на удължения силует - с високо закопчаване. Предложен бе и вариант с остри ревери както за саката, така и за връхните дрехи. Палтата бяха решени в скъсени и удължени пропорции.

Погледите на многобройната публика в залата бяха приковани както към неостаряващия чаровник Петър Генадиев, който чудесно изигра централната си роля в дефилето, така и към непрофесионалния модел Женя Терзиева, която излезе на финала със своята лична булчинска рокля, дело на "Егоист" - прекрасна официална дреха, с която само преди месеци тя бе минала под венчило. Изработката на облеклата бе изцяло бутикова. Качеството се гарантира от професионалното изпълнение и перфектната технология. В дрехите за силния пол естетическата тежест падна върху едноредите сака с високо закопчаване, а в дрехите за нежния пол  акцентът бе поставен върху изчистената линия и елегантния до софистицираност силует.

1.2. Колективни постижения

Значително порасна ролята на Форум Българска мода  като селекционер и меценат за голяма част от българските създатели на облекла. Несъмнено тази най-представителна професионална формация на дизайнери у нас отбеляза значителен напредък както в екстензивна (с увеличаването на броя на участниците в сезонните салони), така и  - макар и по-скромно - в интензивна посока (с развиването на качеството на показваните облекла).

 Кое е по-характерно за най-новите постижения на Форум Българска мода? Двата му последни салона, респ. есенният през 2000 г. и пролетният - през 2001 г., показаха още по-големи мащаби и като времетраене, и като брой на участниците, а в известна степен и като еволюция на качеството на показания дизайн. Хореографията и мизансценът на отделните вечери бяха поверени на водещи наши агенции и майстори в манекенските постановки - Амалия Тинчева, Георги Георгиев - Пентаграм, Розалия Тинкова, Евгения Калканджиева,  Петър Генадиев и др. Почетният председател на форума Иван Чалъков, както и повечето негови членове не пожалиха сили и енергия да го превърнат във водораздел между старото и новото, между традицията и новаторството. Нещо повече - тъкмо тази изява трябваше - по техните намерения, да отприщи наложителната реформа в българския дизайн - реформа, която да отвори страната ни още повече към Европа и да стимулира максимално българските дизайнери.

Пролетният салон на Форум Българска мода (април 2001) пък бе наречен не без основание от медиите "форум рекордьор". Освен че се проведе в пет вечери, красноречив факт за изключителния интерес към него бе и броят на участниците, който надхвърли 90. Сред запомнящите се предимства несъмнено бе и масираното участие на младите създатели на облекла, в т. ч. и студенти от Художествената академия, от Нов български университет, ученици от Техникума за облекло и от 151-о училище, чието свежо мислене и творческа иновативност (макар и понякога белязани с неизбежната несръчност и липса на баланс) са особено полезни за развитието на нашия дизайн. Свежо внушение полъхна от произведенията  на младите Краси и Ани Стефанови. Форумът ще се запомни и с гостуването на чаровната Денни Мендес - Мис Италия '96 (лице на модна къща "Саш"), и с мащабното присъствие на елитни чуждестранни марки, представяни у нас.

"Рила стил". Получавайки за трети път "Златна игла" за колективен принос към българския дизайн  (за 1999 г.), модната къща показа висока класа, умен мениджмънт и гъвкав, динамично развиващ се дизайн, който, без да има претенции за "висша мода", удовлетворява високите критерии за готово облекло и хармонира с потребностите на широк кръг хора.

Активът на най-известната и по мнението на мнозина най-преуспялата българска модна къща значително се обогати през изминалия период. По утвърдена вече традиция два пъти в годината модната централа представя своите прогнозни колекции на "Прет-а-порте Париж" (тя  е участвала досега общо 15 пъти със собствен щанд в Порт дьо Версай). Нейни представители посещават също  изложението в Дюселдорф, както и важни модни изяви във Великобритания и Америка. Искра Колева, Марина Младенова и Юлияна Кръстева са творческото ядро, разработващо новите теми. Неизменен цялостен консултант на къщата е големият френски експерт по дизайн и текстил Саша Паша, а начело на всички е директорката Хилда Савчева, която в сложните години на преход към пазарно стопанство успя да изведе своя екип на челни европейски позиции. Отскоро функционира новата фабрика  в Бяла Слатина с над 150 работни места и ултрамодерно оборудване. Модните стоки на "Рила стил" се продават на няколко континента - в т. ч. във Франция, САЩ, Испания, Италия, Австрия,  Гърция, Португалия, Израел и къде ли още не. Когато преди две години "Рила стил" лансира двете основни теми "Фема" и "Гет", беше ясно, че става въпрос за  нов етап в развитието на модната централа. Стратегията бе насочена към освежаване и разнообразяване на обемите и силуетите; прилагане на актуални материи като сатен, кожа и деним, а като цяло - налагане на смесения жанр - едновременно младежки и спортно-елегантен, но вече решен по новому стил.

За пролетта и лятото на 2002 г. "Рила стил" набляга на свободата и удобството на формата. При полите акцентът пада върху т. нар. "А-силует", а панталоните започват да се стесняват в ханша. Актуална става роклята шемизета, а на любителките на по-силни усещания се препоръчват роклите "Холивуд" с голи гърбове. Сред водещите материи са предпочетени естествена коприна, вискоза, тафта, памук, лен, воал, батиста, шифон и др. Що се отнася до багрите и цветовите комбинации, те гравитират около избеляло златистото и бледозеленото, пясъчно бежовото и кораловото. Синьо-зелените и пясъчните тонове, както и червеното, бялото, черното, охрата и оранжевото са фаворизирани от "Рила стил". Причините? Първо, защото част от тях са неизменно свързани с горещия сезон и, второ, тъй като тъкмо те се вписват идеално в концепцията, изискваща повече динамика, по-голяма свобода на движенията редом с романтичните, женствените повеи и общата нагласа за по-активен стил на живеене, повече туризъм и спорт. Възглед, който рефлектира върху формата, придобиваща все по-плавни очертания.

"Дифер" е форпостът на фирма "Бартимекс", която през 2000 г. отбеляза десетия си рожден ден. Приемник на една от прочутите преди години български модни централи - "Валентина", днес модна къща "Дифер" може да се похвали  с поръчки за Бъкингамския дворец, с клиенти като спортното величие Любо Ганев, автомобилните пилоти Ясен Попов и Билян Попов и др. На свое юбилейно ревю "Дифер" (дизайнер Николай Николов и конструктор Благой Граматиков) показа колекция мъжка мода пролет-лято 2001 и есен-зима 2001-2002. Силуетът бе свободен и полусвободен и предлагаше комфорт, перфектна визия и чувство за свежест и актуалност. Ударението падна върху материите -  стопроцентова вълна, вълна с полиестер (за есенно-зимните костюми) и полиестер и вискоза (за пролетно-летните). За пръв път публично дефилираха манекени с уникални смокинги, част от поръчаните от компанията "Буутс и син" официални облекла за Бъкингамския дворец. Всички материали, в т. ч. сатенът и конците, бяха доставени от чужбина. Фирма "Бартимекс", която е собственик на модна къща "Дифер", освен с облекла за кралския двор се занимава с изработването на дрехи за такива реномирани марки като "Лакост", "Лоран Серер", "Кяби" и "Фабри стил".

"Монтели" се очерта като един от фаворитите в българската мъжка мода. Двукратен носител е на "Златна игла" за колективен принос към българския модeн дизайн. Водеща роля за успехите й има тандемът Илиян Василев - управител, Здравка Монтолова - конструктор-моделиер, и Розалина Благоева - търговски директор. През лятото на 2000 г. модната къща навърши пет години. Рожденият ден бе отбелязан с празненство и ретроспективно ревю на облекла, изработени от 1996 г. до този момент, както и с дефиле на най-новата  колекция. Тя  носеше ведрото и оптимистично настроение на знойното лято с характерното си безгрижие и усещане за свобода. Облеклата навяваха асоциации за морето с безкрайните му плажове и съпътстващите го емоции и приключения. Колекцията бе предназначена за младите на възраст или по дух мъже, които търсят комфорт и лекота на движенията.

Линията на дрехите бе изчистена, а силуетът - свободен и непретенциозен. Панталоните бяха разнообразни: дълги и широки, свободни и прави 3/4 модели. Впечатление за оригиналност и многофункционалност оставиха и панталоните със стопери и връзки под коляното, които могат да се носят като 3/4 или като дълги. Някои от тях бяха с джобове, но тенденцията бе изчистената линия. Свободните и дълги ризи осигуряваха удобство и хлад в летните горещини. Саката бяха тип "риза", без или с половин хастар, прави и свободни. За хладните морски вечери бе предназначено връхното облекло - къси якета без закопчаване. Другият вариант, валиден в случая както за мъжете, така и за жените, бяха унисекс пуловерите, изработени от 100% екопамук. Най-ефектни  се оказаха пуловерите тип "рибарска мрежа", както и поли-панталоните за мъже.

1.3. Новата генерация

 Колкото и да сме критични, не може да не отбележим определения напредък и във висшето модно образование у нас, и в цялостното творчество на младите дизайнери, в т. ч. и на студентите по моден дизайн. Авторските класове на Йорданка Чернаева (в Нов български университет), на доц.Мария Блажева  (в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов")  и в катедра "Текстил и мода" с преподаватели доц. Греди Асса и доц. Ани Бояджиева (в Художествената академия) са добър признак за подготвяните нови модни специалисти.

Позитивен момент е и класирането на Нели Йовева и Марина Минчева -  студенти по моден дизайн (от Нов български университет) на заключителния етап на международния конкурс за млади дизайнери "Новите технологии в текстила", организиран от академия "Франциско Ферер" в Брюксел през ноември 2000 г. Все по-голямо утвърждаване получава младата дизайнерка Десислава Стойчева, която учи мода и текстил във Виена. Нейни проекти за бански костюми бяха одобрени от прочутата марка "Триумф".

Интересна проява на новата генерация млади творци бе експерименталният спектакъл, съдържащ нова визия в модния пърформанс по идея на Силви Алексиев. Той се състоя се през декември 2000 г. Реализатори   бяха хореографът Ерол Александър, сценографката Грета Великова и концепторът Стефан-Антони Щерев с облеклата на Мира Бъчварова. Амбициозната творческата задача на младия тим бе да се представи неконвенционална пространствена и ърбън хореография с постмодернистичното заглавие "Транснорма/ Трансформа". Своеобразното "недефилиране" се проведе в Архео-логическия музей в столицата. Сред нестандартните хрумвания бе и решението манекените да се преобличат пред публиката или - казано по-точно - публиката да бъде през цялото време на т. нар бекстейдж (зад кулисите) на шоуто. Завладяващият спектакъл съедини мултимедийните ефекти и старателно подбраната музика (в която доминираха класиката и френските шансони), оригиналната хореография и всеотдайността на актрисите и танцьорките. Еротиката бе красив и чудесен контрапункт на скучничката традиция в стандартното дефилиране, добре познати от модните подиуми..

Друго важно събитие, свързано с изявите на младите български дизайнери, бе създадената от Камелия Попова колекция "Лаваца". След като през 1998 и 1999 година  спонсорираха Кристина Авангард и Мирослава Бъчварова,  през 2000 година фирма "Софсток" - представител на кафе "Лаваца" за България  (Мирослав Печев, президент, и Лиляна Лазарова, изпълнителен директор), продължиха своята традиция в меценатството на млади модни таланти, спирайки се този път на Камелия Попова. Самата дизайнерка смята, че кафето е златото на хората със стил, предоставящо на всеки да почувства усещането за лукс и благородство. То разказва историята на екзотични места и издава аромата на далечни и непознати земи. Вдъхновена от уханието на кафето, младата авторка Камелия Попова (завършила моден дизайн в Diablo Valley College - Pleasant Hill - Калифорния, САЩ) сътвори изискана колекция от дванадeсет облекла - четири официални и осем всекидневни. Дрехите бяха изработени от фина вълна, коприна и сатен. В "кафеената" колекция определено личеше влиянието на стила, характерен за 40-те години - с подчертано мъжки елементи в него и умела интерпретация на гангстерския маниер. Цветово дрехите бяха решени в нюансите на кафето през различните му етапи на съзряване - растение, плод, зърно, смляна смес и самата напитка.

Емоционална наситеност, свежа пластичност и стремеж към актуален дизайн най-вече характеризираха състоялия се през лятото на 2001 г. в НДК  дипломен спектакъл "Американски сънища" на студентите с художествен ръководител доц. Мария Блажева от НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Сценарният колаж бе дело на доц. Станислав Семерджиев, а режисурата и хореографията - на Силвия Томова. Четирите взаимносвързани части бяха озаглавени "Сънят на Колумб", "Сънят на едно момиче", "Сънят на циганите" и "Сънища днес". Костюмите към интермедиите бяха дело на студенти от випуските 1999/2000 и 2000/2001 г. Дизайнът на облеклата (в значителна част издържан по сценичните канони) бе зареден с много свежест, нестандартност и експерименталност.

Отделните несполуки (като например частичният дисонанс между дизайн и танц, нелепите препъвания на една от изпълнителките в несъразмерния кринолин и др.) не омаловажиха цялостното звучене на спектакъла, на неговата креативност и сугестия. Те дори са неизбежни при подобни промоции на обучаващите се на моден дизайн.

Сред най-интересните образци на модното творчество на студентите от НАТФИЗ са онези, които показват тежнения към експресивността, асиметрията, ненатрапчивата еротичност и в максимална степен - функционалността и удобството. Определено може да се направи констатацията, че този път - в сравнение с предишни студентски изяви, прогресът е особено забележителен. Налице са много по-оригинални идеи, по-високо качество и - това също е твърде важно - повече модерност, повече актуалност във формите и използваните материали.

Сестрите близначки Катерина и Боряна Цаневи, които получиха "Златна игла" на Академията за мода в категорията за експеримент (през 1999 г.) , продължиха да усъвършенстват стила си в съзвучие с новите естетски и технологични тенденции и особено в унисон с наученото в ателие "Шардон-Савар" - Париж. Сред творческите им успехи може да се отбележи и колекцията им "Медиа", изработена от нетъкан намачкан текстил. Започна да се шуми (не без основание) и около името на младата Нина Тодорова, която е от школата на Йорданка Чернаева и респектира с професионализма на своите произведения.

1.4. Симптоми на промяна и развитие

Няколко са посоките, в които могат да се търсят симптомите на промяна и развитие в съвременния български дизайн - реализъм, удобство и желание за естетическа завършеност. Реализмът или още - стремежът към приземяване на проектираните и конструирани облекла към истинския живот придаде повече естественост и убедителност в звученето на произведенията на дизайнери като Албена Александрова, Румяна Терзиева, Тотка Дочева, Здравка Монтолова, Милка Алексан-дрова - Бучи,  Мария Михайлова, Деси Москова, Поля Миланова, Стефка Проданова и др.

Удобството, или - казано по друг начин - функционалното и практично облекло, полека-лека започва да доминира в повечето от колекциите на българските създатели на облекла. С по-големи успехи се увенчават усилията за туширане на еклектиката, за преодоляване на увлеченията по безполезните украшения и натруфеността за сметка на такива водещи ценности като простотата и практичността.

Като естетически завършени могат да се окачествят създадените  през изминалия период колекции на такива утвърдени наши стилисти като Анна Аврамова, Антоанета Балабанова, Васил Василев, Дарина Манченко, Георги Колев, Джина Ник, Жана Жекова, Запрян Маринов, Йорданка Чернаева, Магдалена Вълчева, Мария Дженева, Мария Недкова, Мария Иванчева, Мария Мичева, Натали Генова, Нели Колева, Фани Пападопулу, Христо Карадочев и др., които наистина са свели до минимум елементите на случайно хрумване в комбинациите силует - цвят - материал. Техните облекла са заредени с професионално самочувствие, обагрени са с много стил,  а линията им е перфектна или твърде близко до перфектната. При двукратната носителка на "Златната игла" на Академията за мода Жана Жекова например акцентът бе поставен върху сложно структурираните материи и многоседмичния ръчен труд - обстоятелства, които гарантират ефекта на нежна романтична сексапилност и финес на формата. Дрехите й бяха  наситени със сложни украси и филигранна изработка, а силуетът е удължен и асиметричен. Като цяло тя непрестанно обновява и обогатява стила си в посока на все по-голяма рафинираност, фокус върху детайла и усложнена, но не утежнена кройка.

В международен аспект най-голям интерес заслужава Миглена Казаски, която утвърди името и професионализма си не къде да е, а в Лондон. През февруари 2001 г. тя за четвърти път успешно се представи на Лондонската седмица на модата. Колекцията й съдържаше около 60 произведения, повечето от които показваха убедително най-новите търсения на авторката. За разлика от предишни сезони този път Миглена Казаски предложи колекция аксесоари, изработени изцяло от кожа.. Новото в нейната колекция есен-зима 2001 - 2002, показана в Лондон, са корсетите и коланите от пачуърк, тъй като големият хит на сезона са широките колани и корсети. Редом с тях са изложени и рокли, изработени с бродерия, ламе и пачуърк. Част от платовете са ръчно боядисвани в ателието на Миглена Казаски в Лондон. Усещането, което предизвикват тези произведения, навява асоциации с нежната романтика, поезията и чувствеността.

Роклите, създадени от Миглена Казаски, са рисувани и боядисани по много специален начин. Изработени са от коприна, шифон и ламе. За допълнителна украса е използвана т. нар. луда бродерия. Силуетът е прав, но ефектът, който се получава, е прилепналост по тялото (роклята след изпиране е намачкана) - привидно тоалетите изглеждат парцаливи - но с една добавка - скъпо парцаливи.

Миглена Казаски наистина е сред най-успелите ни дизайнери в чужбина. Завършила е сценография в Художествената академия при професор Николай Николов. Работи като художник по костюмите и декорите. През 1990 г. се установява в Лондон, където рисува портрети, създава облекла и специализира моден дизайн. Нейни аксесоари и облекла се продават в импозантните "Хародс", "Либърти" и "Харви Никълс", а също и в скъпи бутици в Япония, Италия и Франция. Сред клиентите й са Елтън Джон, Лиз Хърли и Летисия Каста.

Още едно международно признание за родния дизайн бе отличаването на известната наша художничка Весела Кирилова - майсторка в областта на интериорния дизайн и дизайн на облекло. В началото на 2001 г. тя получи международната награда на авторитетната организация "Юроинтелект" - Брюксел, за популяризиране на българското изкуство в чужбина. Весела Кирилова e сред водещите ни автори на модна графика. Завършила е специалност "Текстил и мода" в Москва. Работи в сферата на интериорния дизайн и дизайна на облекло. Свои произведения е представяла в Австрия, Белгия, Дубай, ЮАР, Япония, Германия, Чехия, Полша, Унгария, Русия, Румъния и другаде. Активно участва в дейността на СБХ.

Към успехите на българските модни творци зад граница трябва да се има предвид включването (отново) на Веселин Йорданов (главен дизайнер на "Ролман") в екипа на Лойд Клайн, който с несъмнен триумф стъпи през есента на 2000 година в Ню Йорк с марката "Лойд Клайн Париж". Албена Александрова, главен дизайнер на "Рошавата гарга" пък се яви на конкурс за водещ художник на "Ревийон" и се нареди сред победителите (в крайна сметка обаче тя предпочете да работи за друга френска модна къща). Известната с майсторската си направа на вратовръзки модна къща "Виктория уникат" (Варна) в края на 2001 г. получи уникално признание от Мадрид - Международна награда за търговски престиж - Наградата на новото хилядолетие. На задгранично  признание се радват известните модни къщи "Дафне" (Варна), която през разглеждания период също отбеляза свой юбилей - десет години от съществуването си,  "Галинел" (Пловдив), която инкасира респектиращи поръчки за качествена конфекция от Западна Европа, и др.

Общото впечатление за направеното от родните дизайнери в периода 2000 - 2001 г. е за позитивност, свързана с определено приземяване на идеите и концепциите за облекла и допълнения, както и  свикване с условията на пазарна динамика, голяма конкуренция и неравномерно икономическо развитие. Аргумент за подобна констатация е и постепенната промяна на мисленето и поведението на нашите дизайнери по отношение на мениджмънта, маркетинга, рекламата и имиджмейкърството. Една промяна, която със сигурност ще се отрази благотворно на бъдещата продукция на българска мода. Не е възможно да се даде точен отговор на въпроса за състоянието на родния дизайн без разглеждането му в контекста на общата панорама на световната мода, на главните й противоречия и кризисни моменти, както и на съобразяването с икономическата конюнктура. Несъмнено обаче е едно: за големия триумф на нашия дизайн на облекло може да се говори засега само в бъдеще време.

* * *

2. Модната фотография