V. ИЗПИТАНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСИЯ СЪЮЗ

Терминът “модерен” все по-често се заменя с “постмодерен”. Т.е. става дума за промяна на критериите за елегантност, стил, красота в начина и културата на обличане. Много властно навлиза стилът “кежуъл” (всекидневно, спортно и удобно облекло) и “стрийт” (облекло със заемки от уличната мода). Днес модният цикъл е неимоверно свит, което означава, че самият стил на обличане се променя не със сезони и месеци, а със седмици и дни. Гиганти като “Зара” съумяват да се нагодят към този бърз ритъм и предлагат нови и нови силуети и форми, но за останалите модни къщи и фирми това наистина е сериозен проблем. Като цяло българската мода (с отделни изключения) е на прав път и ускорено се подмладява и разнообразява.

Състоянието на модния дизайн и по-специално на модния бизнес у нас е динамично и противоречиво. Има все още сериозни слабости в сферата на организацията на производството, управлението и особено на маркетинга и рекламата. Много от българските създатели и търговци на облекла и аксесоари са с дефицит на презентационна и рекламна култура. Те подценяват ролята на медиите и комуникациите, нехаят за връзките с обществеността и тъкмо поради това много скоро ще бъдат изправени пред сериозни кризи и проблеми. Иска ни се да дадем отново пример с русенския опит и с дейността на фирми като “Маркам”, “Естел колекшън”, “Бордо”, “Магик”, “Аура”, “Дунавска коприна”, “Мод Мари”, “Грънчаров и син”, “Арда”, “Аристон”, които работят наистина съобразно европейските критерии. Аргумент в полза на оптимизма по отношение на развитието на българската мода и модния бизнес е и дейността на “Мирó”, “Квят”, “Виргиния ателие”, “Тани”, “Рошавата гарга”, “Жени стил”, “Ирида”, “Астелла”, “Денил”, “Агресия”, “Макс Даниели”, “Монтели”, “Парушев”, “Етере” и др. (не ги подреждаме по значение и мащаби). Допълнителен аргумент за положителните очаквания към бъдещите успехи на българската мода е и успешно проведеното през октомври 2006 година Балканското изложение за облекло и текстил – “Би Гейт”, организирано от БАПИОТ. Ще припомним, че в “Интер Експо Център” своите най-нови предложения показаха 120 български фирми, а почетен гост беше проф. Рене Мардела, директор на Висшия институт по мода в Париж. В сборното ревю участваха модните къщи “Етере”, “Мир”, “Маркам”, “Нов стил”, “Магик” и “Брунели”. По-нататъшният прогрес на дизайна и производството на облекло и текстил у нас несъмнено е обвързан с високо професионалното организиране и провеждане на такива изложения. Консолидацията и единството на българските фирми от леката промишленост, в частност – текстила и облеклото е изключителен фактор за оцеляването ни и за просперитате ни на международните модни пазари.

И занапред Академията за мода ще следва своите високи и благородни амбиции: по-нататъшно подкрепяне на развитието на българската мода и на модното предприемачество, консолидиране на журналистите, отразяващи и пишещи за мода и моден дизайн, организирането на образователни и преквалификационни курсове и обръщане на повече внимание на младите генерации модни творци. Така например през изминалата година с успех приключи и организираният за пръв път от Академията за мода летен тренинг-семинар за мултимедийно обучение и квалификация на тема “Моден бизнес, пазар и медии”. Обучението се проведе в конферентната зала на Парк Хотел Витоша. Лекциите бяха обвързани с едни от най-важните и наболели проблеми на модния бизнес, предприемачеството, маркетинга и рекламата в областта на модния дизайн. Модата като изкуство и бизнес, плагиатството и защитата на авторските права, стоките-ментета, световните тенденциите в съвременната мода, налагането на собствена марка и управлението на търговските обекти, акцентите в модната и рекламна фотография, смехотерапията и модния бизнес, и ред още теми бяха основните акценти в лекциите, изнесени от поканените специалисти. Сред тях бяха Донка Ганева (Академия за мода), доц.д-р Любомир Стойков (Академия за мода), Павел Кърлев (Федерацията на потребителите в България), проф. д.ф.н. Иван Славов, доц.д-р Цветан Кулевски (УНСС), Христо Христозов (НХА и СУ Св.Климент Охридски), Александър Нишков и др.

Очакват ни големи трансформации, свързани с критериите на Европейския съюз за качество и високи технологии в създаването на облекла и допълнения и ние трябва да направим необходимото, за да отговорим на тези изисквания. Едни от най-често задаваните въпроси днес са дали ще оцелеят българските модни къщи и дизайнери, изправени пред тези високи изисквания? Как ще се справят с новата конкуренция? Ще могат ли да дадат достоен принос за качественото развитие на европейската и на световната мода? Как ще се справят при новите, още по-сложни производствени, технологични и пазарни условия? Наистина става дума за оцеляване и за адаптиране към новите критерии – критерии за технология, качество и пазар. Ще оцелеят онези, които инвестират умно в талантливите модни творци, опитните маркетолози и високотехнологичния дизайн. В това отношение русенските фирми, обединени в своя браншови съюз “водят в резултата”, защото много от тях отдавна работят по тези критерии. Според нас, биха оцелели само онези, които спазват правилата в този бранш, които действат гъвкаво и разчитат на сериозните проучвания – икономически, маркетингови, социологически. Ще си позволим и една препоръка: отделяйте повече внимание и финансови ресурси на връзките с обществеността, медийната политика и изграждането на позитивен имидж. Замислете се за своята рекламна и презентационна култура, тъй като без нея лесно ще загубите конкурентните битки. А те тепърва ще се разгарят!