ІІІ. ЗАДГРАНИЧНИТЕ УСПЕХИ

Успехите на българските модни творци в чужбина винаги са били ахилесовата пета на нашия дизайн. Същинското признание на креативността на българската мода тепърва предстои. Най-вероятно негов обект ще бъдат колекциите ипроизведенията на днешните студенти по моден дизайн у нас и по света. И все пак, може ли да откроим, макар и непълно, макар и съвсем лаконично някои от сериозните ни постижения по чуждестранните модни подиуми? Редом с най-успелите в света български дизайнери – Ливия Стоянова и Ясен Самуилов / от модната къща “Он орату вю” / кои други наши творци пожънаха сполука и инкасираха овации зад граница?
Сред успешните изяви на български дизайнери зад граница не бива да пренебрегваме и отличното представяне и получаването на специална награда от Милка Александрова – Бучи която през пролетта на 2004 година гостува със своя колекция в Лисабон – Португалия по повод присъединяването на Третата вълна към Европейския съюз.
Дните на българската мода в Москва навярно бележат началото на най-масираната задгранична изява на родния ни дизайн през разглеждания период. Два пъти – веднъж в посолството ни в столицата на Русия и втори път в ултрамодерния Крокус Сити Мол през лятото т.г., бяха демонстрирани колекции на известни и утвърдени български дизайнери и модни къщи. Десетки руски журналисти и ценители останаха очаровани от българското модно творчество, в частност от произведенията на Фани Пападопулу, Виргиния Здравкова за “Виргиния ателие”, “Ирида”, “Юнона”, “Мидок” и бижутата “Дор–Дис “. По време на гостуването на нашите дизайнери в Москва се състояха интересни и полезни срещи и контакти с руски предприемачи и стилисти. Особено вълнуваща бе срещата с легендата на руската мода Слава Зайцев. Модните ревюта бяха в рамките на фестивала “Славянка”, организиран от Руския бизнес център в София и кметствата на столиците на Русия и България, а поводът – навършването на 125 години от установяването на руско-бъгарските дипломатически отношения.
Виргиния Здравкова пък бе и официален дизайнер на конкурса “Мисис Глоуб 2004” съгласно договор подписан между нeя, Сава Цеков (директор на марката “Мисис Глоуб” за България) и Трейси Кембъл (директор и собственик на марката “Мисис Глоуб”). Договорът беше подновен за пет години, като бе зададена и темата за следващия конкурс “Мисис Глоуб 2005”, по която дизайнерката съвсем скоро започва да работи. Освен това Виргиния Здравкова получи лична покана от Трейси Кембъл да журира на предварителния тур (в деня преди конкурса), на който журито се запознава с участничките и техните възможности.
Както вече стана широко известно, по време на провелия се през лятото на 2004 година в Палм Спрингс, Калифорния конкурс “Мисис Глоуб 2004”, българката Румяна Маринова стана носител на короната. Състезанието бе под патронажа на Мария Шрайвър – съпруга на губернатора на щата Калифорния - Арнолд Шварценегер. Щастливата победителка заедно с останалите пет финалистки дефилираха пред широката публика с официални тоалети и бижута, дело на Виргиния Здравкова – Virginia atelier (носител на Златна игла 2003) и обувки с марката Virginia shoes. Конкурсът “Мисис Глоуб” (Mrs Globe) се провеждат паралелно с “Мисис САЩ” (Mrs USA) и се излъчва директно по американската телевизия NBC и гръцката национална телевизия.

“Мителмода” е сред най-реномираните конкурси за млади таланти. За пръв път сред неговите финалистите имаше и българин. Това бе Николай Пачев - студент в Нов български университет, специалност “Моден дизайн на облеклото” - магистърска програма. През лятото на 2004 година той се представи успешно с оригинална авангардна колекция от пет модела на международното изложение в Бърно. Финалът на 12-тия световен конкурс “Мителмода” се състоя на 10 и 11 септември 2004 година в Гориция, Североизточна Италия. Първоначалният брой на кандидатите беше 1200, като до финала достигнаха 30 представители на страни от Централна, Източна, Западна Европа и останалия свят. И въпреки, че Николай Пачев не успя да заеме челно място, неговото признание трябва да се възприема и оценява като признание за цялостното раздвижване в новата генерация дизайнери и стимул за бъдещите им изяви.